Музикални залитания

bobcashtv.jpg

Последните две-три седмици съм на странна за мен музикална вълна. Всичко започна от саундтрака на I’m Not There и продължи с Walk the Line и подарената ми от Крис автобиография на Боб Дилън „Chronicles, vol.1“.

Доста закъснях с гледането на Walk the Line, но понякога колкото повече чакаш, толкова по-голямо е удоволствието. За филма няма да пиша сега, нито за играта на Хоакин Финикс и Рийз Уидърспуун (да не говорим как изпяват всички песни във филма), но резултатът е, че аз слушам микс от Джони Кеш, Боб Дилън, Джоан Бейз, Джони Мичъл и Ник Дрейк.

До тук добре, но какво правят в плейлистата ми Velvet Underground & Nico, Пати Смит и Мариан Фейтфул?

Някакво желание да се потопя в атмосферата на 60те и 70те години, със социалната ангажираност, силните текстове на поетите-певци, усещането за революция, и то не само в музиката.

Никога досега не съм имала желание да се потопя в това, моето време като че ли са 80те, с пост-пънка, ню уейв и синт-попа, когато започна осъзнаването ми като самостоятелен слушател. Всичко това ми звучеше толкова различно от музиката на моите родители – Led Zeppelin, Pink Floyd, Queen, Deep Purple и разбира се Beatles и почти доскоро 80те бяха центърът, около който се въртяха моите интереси – назад и напред във времето, от Laurel Aitken до The Sounds и The Knife (Gang of Four май ще имат нов албум, а Pylon вече имат – Gyrate Plus).

Докато не започнах да откривам тихия китарен звук, текстовете, които говорят (в своята книга Боб Дилън казва, че един текст на фолк песен може да му разкаже колкото една книга, само с няколко думи), интимността на живото изпълнение. И пак запътувах напред и назад – от ранния Джони Кеш и Боб Дилън към Sufjan Stevens, Cat Power и домашния запис на Karen O.

Chronicles, vol.1 засега се очертава като много интересна книга и въпреки че съм доста в началото, общо-взето почти на всяка страница срещам нещо, което да ми се загнезди в мозъка и да мисля после за него. Затова и я чета бавно – по две-три страници вечер.

Хубаво е, че има какво още да се открива, особено като музика. Защото понякога ми се струва, че наистина е настъпил края на цивилизацията.

Advertisements

About nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки
Публикувано на музика. Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Музикални залитания

  1. Радан каза:

    Интересни изживявания си имала. И приятни, много приятни по моя вкус.

    Всъщност Джони Кеш е титан, при него има всичко и като стил, и като смисъл, и като вяра и… и… и…

    А иначе аз съм по музиката „на родителите“, макар явно да сме на сходна възраст:)

  2. niky каза:

    Случайно попаднах тук и това се оказа първият блог, който ме накара да драсна няколко думи. Харесвам Джони Кеш и Боб Дилан, а също Джоан Баез и Брус Спирнгстийн – последният прави два албума, които биха ти харесали много: The Ghost of Tom Joad и Nebraska. Хубави са тези лични впечатления и споделяния за музиката и киното.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s