Пост-киномания

Control на Антон Корбийн и Joe Strummer: The Future is Unwritten на Джулиън Темпъл са наградени на тазгодишните British Independent Film Awards (преди няколко дена). Контрол е с цели пет награди – за най-добър филм, най-добър режисьор (Антон Корбийн), най-добър дебютант (Сам Райли в ролята на Йън Андерсън), най-добра поддържаща роля (Тоби Кебъл) и The Douglas Hickox Award пак за Корбийн, за каквото и да се присъжда. Иначе филмът е с десет номинации, но пет от десет си е много добре. За мен филмът е задължителен. Може би the best rock biopic ever.

Joe Strummer: The Future is Unwritten взема наградата за най-добър документален филм. Не съм гледала за съжаление другите претенденти, но определено този е много добър.

Като оставим настрана горните два, успях да изгледам още три филма – Kurt Cobain About a Son (за който писах и който ми хареса като нестандартен подход), Fados на Саура и Vincius (преведено като Винсиус, поетът на Боса Нова).

За Fados може да се говори много, като поредния музикален експеримент на Карлос Саура. За мен лично остана усещането, че бих предпочела да изгледам този спектакъл от музика и танци на живо, а и на моменти отделните части ми стояха недостатъчно добре пришити една към друга, някак си се губеше цялостта. Бива, но нещо се губи.

Vincius в никакъв случай не е лош филм, но с успех могат да го пуснат по някой от образователните канали. Нищо ново и интересно като кино – архивни кадри, спомени на съвременници, по малко музика (ама наистина малко). Не съжалявам, че го гледах, Винсиуш де Мораиш определено е бил интересна личност, но не ме и грабна кой знае колко.

Съжалявам обаче, че не успях да отида на The Darjeeling Limited на Уес Андерсън и на Тигърът и снегът на Роберто Бенини, но ако скоро не ги пуснат по кината (скоро горе-долу до празниците), ще трябва да си ги дръпна. Просто ми се гледат на кино, но това у нас всъщност е доста трудно – да гледаш качествено кино на голям екран. Не ми дреме колко губят киноразпространителите от пиратството.

Онзи ден изгледах и The Nanny Diaries (на писито, разбира се), като чак сега разбрах, че и този филм е бил част от кинопанорамата, затова и ще го спомена тук. Не лош филм, като на моменти дори е добър в социалната си сатира. Става, като за събота следобед.

Сега оставам в очакване за София Филм Фест.

Advertisements

Автор: nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки

2 thoughts on “Пост-киномания”

  1. Наскоро прочетох биографията на Depeche Mode Stripped – Темпъл е бил режисьор на ранните им клипове, а Корбин – на класическите :). Не са били доволни изобщо от клиповете на Темпъл.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s