Изчерпване на смисъла

Страхотно есе на Георги Господинов тук – „Изчерпване на залежите от смисъл“.

Тези дни чета по малко и „Задочните репортажи“ на Георги Марков и не мога да не се замисля, че „късно-социалистическата шизофреничност“, двойнствеността, за които говори Георги Господинов всъщност изобщо не са късно-социалистически, те са натрупвани десетилетия наред, а смисълът е изгубен още много отдавна, в края на 40те и никога след това не се е появявал. А симулацията продължава – симулация на държава – социалистическа и светла, с развиваща се демокрация, с пазарно общество, изобщо такава, каквато ни е нужна според времето и ситуацията – „формална държава“.

Господинов цитира Естерхази, че „без спомняне няма морал“, като казва, че твърде дълго се е мълчало в българското общество, в българското семейство, че има цяла една култура на мълчанието. Но проблемът за мен не е само в това. За да не стават грешки, спомените бяха подменяни, непрекъснато и настойчиво, за това което е било преди 44та, за това което е било след това, за последните 18 години. Един приятел, който не мълчи и помни, обича да казва – не съм си изпил синьото хапче и виждам къде съм. За него има значение, че са избрани 120 кмета с доказана принадлежност към бившите репресивни органи. Но едва ли са много хората, за които това представлява интерес, дори от любопитство. Това е основният проблем за мен – че те не знаят къде живеят. Живеят в кочина, а виждат „бяла спретната къщурка“, и ако нещо все пак не изглежда наред, за това е виновен „някой там“. „Някой“ от всичките маскари, защото нали всичките са маскари и е все тая какво става около нас, поне докато не ни бръкнат в паничката, пък и след това не е сигурно, че ще има реакция, защото страхът е тук и никога не е изчезвал.

И това като че ли се задълбочи през последните 7-8 години. Нещата незабележимо бяха върнати назад, в 80те.

Проблемите с мълчанието, с двойните стандарти, с липсата на смисъл или по-скоро със създадения симулакрум, в който щастливо и смислено си живеят хора е твърде дълбок за българското общество. И за мен е цяло чудо, че понякога се появяват такива автори, или по скоро, че публикуват подобни неща. Не че нещо ще се промени. Но е добре да се знае, че има някакви хора, които не са в Дисниленд.

Като край един цитат от есето (надявам се, не нарушавам авторски права): „Затова реагирането, дори да изглежда обречено, ми се струва важно. Има моменти, когато трябва да се правят дори предварително обречени избори. Да се застава дори на губещи позиции, но да се застава знаково, с цялото усещане, че си малцинство.“

Advertisements

About nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки
Публикувано на коментар, литература, разни. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s