Сутрешно придвижване

Днес ми се наложи да отида с градския транспорт на работа и честно да си призная, отдавна не бях изживявала такъв ужас. Понеже офисът ни се премести извън София, обикновено ме взимат сутрин с кола или в краен случай се придвижвам с трамвай №5 и после със 111, но от едно известно време насам трамвай няма, или поне не и в частта, в която мога да го хвана. Не знам какво точно търсят до 6то районно от 2 месеца насам, но искренно се надявам да си заслужава усилията и разходите.

Та по причина, че не ми се даваха n x 0,60лв. за да се добера до работа, се придвижих пеша до Руски паметник, което като цяло не е далеч, макар и да не отговаря точно на представата ми за близка спирка, и зачаках 260. Груба грешка. Доколкото знам, линия 260 е една от дадените на частни превозвачи, но това не обяснява защо за превоз се използват душегубки, пък макар и чисти, въпреки че от друга страна това е доста добър начин да се ограничи прираста на населението в София. Аз оцелях, разбира се, но това е защото съм израстнала с градския транспорт тук и имам три десетилетия опит в борбата за седалка оцеляване, но идея си нямам какво изпитват хората, които се сблъскват с СКГТ на по-късен етап от живота си. Доколкото разбрах, един колега от Стара Загора миналата седмица получил нервен срив, след като попаднал в задръстване.

Както и да е, добрах се полузадушена до спирката на 111 и вече даже си мислех, че придвижването е на път да завърши благополучно, но не би. 20 минути чакане на рейса, после пак неравна борба, още асфиксия и с около половин час закъснение се добрах до офиса.

Не знам докога ще продължава това чудо, аз като цяло не съм много травмирана, но и на мен ми кипва понякога. За мен единственото решение за момента е да започнат пак да продават успокоителни без зелени рецепти по аптеките.

Advertisements

About nervousshark

Блогър-гурман, с интереси в политиката, соцално-икономическите процеси и хубавите храна и напитки
Публикувано на коментар, софия. Запазване в отметки на връзката.