Блогът на нервната акула

Преди няколко дена се опитвах да обясня какво е “груфти”, явно позабравена субкултура от края на 80те и началото на 90те.

В общи линии по онова време груфтитата у нас слушаха основно The Cure, Depeche Mode, Нова Генерация и Dead Can Dance (а по-отворените Bauhaus и Joy Division), четяха Бодлер, а градските легенди разказваха, че спят в ковчези и пият кола с прах за пране, за да си избелват лицата. Най-груфтест, така да се каже беше Емо от Виолетов генерал, чиято стая според запознати цялата била в черно - стени, матрак и черчевета, а единственият предмет вътре бил истински череп. За груфтита минаваха и дарк уейвите (даркери според някои) на Кравай, стилизирани като Робърт Смит, консумацията на прах за пране явно бидейки незадължителна.

След чудене откъде идва и накъде е изчезнало това наименование се порових в нета и открих, че е използвано предимно в Германия, а Уики в статия за гот-субкултурата казва: “In 1980s and early 1990s, members of an emerging subculture in Germany were called Grufti[e]s (English “vault creatures” or “tomb creatures”); they generally followed a fusion of the gothic and new wave with an influence of new romantic, and formed the early stages of the “dark culture” (formerly called “dark wave culture”)”, което значи, че не сме били прекалено назад като времево измерение, а субкултурите като че ли най-лесно навлизаха от Германия. Груфти времево, а и културно се позиционира някъде между пост-пънка и гот-а, но не е оставил особено забележим отпечатък.

Попаднах и на информация за статия в сп. Българска етнология, бр. no.1/2004, Етнографски институт с музей при БАН - “Младежките субкултури в България през 80-те и нач. на 90-те години на ХХ век”, която ще ми е изключително интересно да прочета, чувствайки се част от точно тази субкултура - хлапе, висящо на Кравай през пролетта на 89та с идеята да е част от най-хладната тълпа в София. А там бяха Милена, Васо Гюров, Воев и други личности, които вече бяха придобили култов статус в ъндърграунд средите.

Така на моменти се присещам за разни неща като груфтитата, Мухъла (легендите за него май ще са отделен пост), Кравай, гребените с пяна за бръснене и сух пастел на прах, касетките с концертни записи, черните сака със значки, прическата през май 89та, която докара майка ми до ужаса, че няма да ме приемат никога в езикова гимназия, защото и без това не сме от подходящо семейство, концерта във Фестивална 90та, заради който след това ни викнаха при другаря Коларов, концертите в Бирената, Зелен шум, Емо от Генерала, смъртта на Воев и ми става хем малко тъжно, хем хубаво. Цветя от края на осемдесетте.

Ценни неща тук и тук.

П.С. Докато пишех това преди два дена, Радан пусна хубава статия, в която напомни, че докато някои са чели Бодлер и са чакали демокрация, други са чакали Лепа Брена.

Поздрав по случай празника на всички учащи в и завършили 9 Френска ЕГ, накратко Френската. И успех на играещите в пиеси довечера, аз лично видях голям зор с тоя “Скъперник”, но удоволствието после е голямо.

И дано догодина по това време не се нищят проблеми в медиите със спуснати от МОН директорки и притеснения за нарушаване на учебния процес.

Хубав и тъжен пост от блога на Жоро и Първан. “Унищожават кино Одеон” с автор Първан много точно изразява това, което напоследък си мисля, когато минавам оттам и се спирам по навик, за да погледна какво дават тази седмица и вместо черно-бели снимки откривам нелепа гледка.

“…Едва ли е нужно да обяснявам какво значи за София кино “Одеон”. Откакто съм тук, имам навика да пресичам до ъгъла на киното и да зяпам какво дават. Понякога като запълване на време, понякога – с ясната идея да вляза и да гледам нещо от отлежалото кино. Претръпнал съм и към превода в залата, и към прекъсванията на филмите, и към ръкоплясканията, с които публиката подканя киномеханика горе в кабината да понагласи картинката. Хилил съм се на сочния коментар, който един от преводачите има навика да пъха между репликите на филмите. Чакал съм преводачка да дойде в задръстването, за да има прожекция. Пил съм от виното, с което черпеше директорът. Събирали сме хора по тротоара отвън, за да не се провали прожекцията. Или сме стояли на пода в претъпканата зала. Няма да забравя как се радвах, когато преди години директорът на “Одеон” взе един киномеханик и се катериха из килерите на университета, за да оглеждат едни забравени киномашини…”

Едва ли е нужно и аз да обяснявам какво е това кино за мен - първите филми, на които ме водеше майка ми и които не даваха никъде другаде, ами че те си бяха почти забранени по онова време, ходенето в “Одеон” беше едновременно бягство и от реалността, и от системата, после бягства от даскало, за да откриваме света на Бунюел и Фелини, опашката за Параграф 22, надраните ленти и лелката-преводачка, която насред филм с надписи казва “и ето тук има сега едни оргии”.

Мдам, променят се нещата - къде за добро, къде за лошо, отиват си късчета от едни мои двадесетина години, в които се научих да виждам киното с други очи и да го обичам въпреки лошите копия, скъсаните седалки, звука.

Много мрънкане се насъбра напоследък, въпреки почивните дни. Сигурно е от дъждовното време. Може пък грациите, които пият кафе в Одеон да изгледат “Пътят”.

Сградата в двора на гимназията вече я няма. Даже не знам за какво служеше, някакви хора май имаха там трудово, но аз лично единствено съм тичала около нея по физическо. Викахме и Паметника.

Доколкото разбрах, той липсва не съвсем от скоро, поне от 3-4 месеца, но аз се сепнах оня ден, като надникнах в двора, иначе не се бях замисляла какво не е съвсем наред.

Интересно какво ли ще има на нейно място? Нормален салон или футболно игрище е добър вариант, но ще видим. Все пак едно от нещата, с които Френската беше известна, е салон за физическо на петия етаж.

Тази мила картинка може да се види всяка вечер на ъгъла на Денкоглу и Христо Белчев. Заведенията в близост изкарват всякакви гадости с колички и ги насипват направо на земята до кофите, които са препълнени още от обед. При условие, че произвеждат огромни количества боклук, могат да отделят някой лев, за да организират допълнително извозване, но не… Нека живеем в свинщина, сред мухи и плъхове, а аз се чудя как още не е плъзнала някоя епидемия.

Ако кракът ми стъпи в Дивака или някое от гнусните местенца там, пък на.

Чичката на снимката се опита да си остави боклуците на земята точно докато снимах, но това не го притесни, само помоли да не влиза в кадър.

Back Home е сравнително нова придобивка за любителите на вегетарианстката кухня, които останаха сиротни след закриването на Веджи Хоум на Патриарха, а пък аз от още по-скоро ходя там и определено ми харесва.

Кухнята е приятна смесица от аюрведичска, арабска и всякаква друга, има много чайове и фрешове, а радост за душата ми са чаят от сладък корен и соковете, в които има цвекло. Другите неща също си ги бива - сладко-кисели салати с моркови и плодове, няколко вида хумус, нахутени кюфтенца, содени хлебчета със зеленчуци и така нататък, а цените са повече от прилични.

Обстановката е почти ок, а чиниите са сбироток от най-различни цветове, стилове, форми и шарки. За капак е тихо и човек може да си чуе мисълта. От резервации не знам дали има нужда, тъй като при всичките случаи, в които ходихме бяхме с резервация, а никой не знаеше, но така или иначе места има.

Изобщо - добре.

Днес към 16,00 в Борисовата градина дойдоха няколко военни камиона и отцепиха част от поляната пред паметника над езерото с лилиите. Решихме, че там ще е зарята, защото камионите имаха ремаркета с някакви неща, но сега чета, че въпросната заря послучай 3ти март е била предвидена за пред площад “Народно събрание” (не знам дали се е състояла, като чета сега за меренето на шапки между Б.Б. и Гоце).

Някаква идея що за чудо е това?

Снимките са малко кофти, защото са правени с телефон, но усещането беше леко creepy, което предполагам се усеща на снимките.

Yamato ще идват за втори път в България, след страхотния им концерт миналото лято в НДК. Мястото е същото, в зала 1 на 11 февруари. Организатори - обичайните заподозрени Джаз +, билети от Дюкян Меломан или интернетските билетопродавници.

За новия спектакъл Shin-on (Ритъмът на сърцето): “Връзката между всеки удар е много важна при свиренето на тайко. Тя рефлектира поредицата мигове, които изграждат живота ни. То е нещо като обща история, която се базира на връзката между отделните хора, подобно на обществата, които са съставени от живеещи съвместно хора. И ако виждаме себе си като частици от населението на земята, ние с изненада и вълнение ще открием, че по подобен начин нашят пулс свързва минало и бъдеще и така съществуваме.”

Не мога да кажа нищо по-добро от това, но музиката, изсвирена само на барабаните уадайко с толкова страст и сила успя да събуди нещо първично и далечно в мен, така че поне за малко да се размият границите на това, което е тук и сега и да се усетя съпричнастна към група хора, които в същото време и на същото място изпитват това, което и аз, а ритъмът е един и се превръща в пулс. Така човек може да усети защо се е появила музиката.

Оказахме се без парно и топла вода при -15 градуса. Авария по главен топлопровод някъде при “Иван Гешов”.

Ще се преживее, с печки и бързовари, особено като се замисля още колко селища нямат ток и вода.

Зима, какво да се прави. Предната май доста ни поразглези.

Кметът на София Б.Б. явно е на път да се умори от титаничния труд, хвърлен в управление и почистване на поверения му град. Човечецът е изоставен да се бори с всичко сам - от държава, от концесионери, от гражданите което явно го води до прозрението: „Оказва се, че всички проблеми са на кметовете, а премиерът не се знае къде е – никой не го пита има ли сняг, задръствания. … Не се изискват никакви специални качества, защото се оказва, че там няма никакъв ангажимент. Премиерът само прибира парите. Ако реша един ден да си почина, мога и да стана премиер“.

Боже, дано не се преумори скоро. Някой да му купи на това момче Центрум, Сарженор, жен-шен и да го прати на спи и уелнеси, дано не реши да си почива като премиер на България. Защото може и по-зле от сегашното управление (а то е некадърно и хаотично, факт). Всъщност винаги може по-зле.

И малко по-сериозно - този безочлив мрънкалник няма ли да обясни защо доведе точно “Екуест” при софийския боклук и кой точно стои зад тях? Или и кметът само прибира парите, а после - ангажимент никакъв.