Около ЗЕС и не само…

Въпрос, подхвърлен от Комитата насам: защо блог?

Ами защо не.

Всъщност този отговор не е никакъв отговор, но ако тръгна да се впускам, би станало твърде обширно, твърде лично и силно политизирано, а напоследък хич не ми се обяснява защо и как. Просто в един момент се пренесох от форуми в едно по-персонализирано пространство, където като че ли свободата на изразяване е по-голяма, темите са по избор, а нахвърлянето на гняв, радост или учудване действат доста често като катарзис насред хаоса и безумието на ежедневието.

Който иска, може да се включи във веригата.

В НКПД на РБ не могат да се срещнат професии като Мениджър ключови клиенти и нещо, което бегло да прилича на content writer, но! единични групи 5151 (астролози и сродни на тях) и 5152 (гадатели и сродни на тях) ни позволяват да регистрираме в НАП лица, които:

- предсказват бъдещи събития в живота на хората, като практикуват астрология; правят прогнози за бъдещи събития на базата на позицията на звездите и планетите в определен момент;

- предсказват бъдещи събития в живота на хората и дават съвети и предупреждения за възможни посоки за действие; правят прогнози за бъдещи събития по характеристиките на дланта на клиента, изтеглени карти, остатъци от чаени листа или кафе в чаша или подобни техники..

Към втората група влизат също така окултист, френолог, хиромант и ясновидец със съответните кодове по НКП.

Откриваме също професиите: планопазител, говорител по радиоуредба, влагоизмерител, балсаматор-гримьор, хронометражист, прахосъбирач (в крематориум) и енорийски свещенник.

Аз разбира се, не казвам че от гореизброените професии няма полза, даже напротив, френологията е едно особено популярна наука, специално в темпоралните и географски рамки на Третия Райх, но може би е добре въпросната ведомост/бумага/декрет да влезе в 21ви век.

Не че има някакво значение де, то и без това 96% от работещото население е осигурявано на минимална работна заплата или на минималната за длъжността и няма признаци някой да прави революции по повода, но все пак изоставането с около 30 години е една леко неприятна подробност за пишман-мениджъри като мен.

Най-добрият блог, попадал ми от месеци насам.

8-битова еротика, или какво си мислят муцитата, докато се снимат за гепи.ме.

Животът ми от тази сутрин е една идея малко по-хай (лайф, съсайъти и каквото там дойде).

Сълзите бяха заменени от ботокса, както пърцуцата с шампанско, а сланината – с хайвер.

Добре дошли в прекрасния нов свят.

Superman

is dead.

Снимка Нож и виличка

Най-добрите бъргъри (бургери?) според The Burger Register в:

Ню Йорк

Бостън

Сан Франциско

Филаделфия

Чикаго

Лос Анджелис

и София (според регистъра на Медведев-Карник-Генова).

Добрата храна е изкуство (както и употребата на едно добро клише), но добрият градски сандвич е висш пилотаж.

Шест от дребните и идиотски неща, които ме правят щастлива (Пенев, готви се за отмъщение заради това меме):

1. Да гледам стари мачове на Джон Макенроу и Джими Конърс;

2. Да ям солен лакриц;

3. Да мия балкони в горещ летен следобед и да гледам как водата се изпарява. Мога да мия и плочник, но като че ли това се случва съвсем рядко. И е най-добре в близост да има мушката;

4. Да пия следобед кафе с мляко в събота и неделя през лятото, опъната на леглото, с книжка и цигара;

5. Да тръгна към едно място и да се озова на съвсем друго;

6. Тиквички с кисело мляко, копър и чесън.

Да се готвят Крис, Димитър, Димитрина, Хасан и Радан.

Вчера във вехтошарски кашон на Попа попаднах на 2 значки, които закупих срещу общата сума от 1 (един) лев, без пазарене.

Талин 80, дизайнът и е страхотен.

Миша от Москва 80.

В Талин се е състояла олимпийската регата от игрите в Москва през 1980та, а Миша беше официалния талисман (маскот). Тези игри ще се запомнят най вече с огромната си политизираност и един мечок.

Значи. Аз много обичам да започвам постовете си със „значи“, колкото и да не би се харесало това на другарката Байкова, и да продължавам с „какъв олигофрен трябва да си, да…“

… затвориш например за ремонт булевардите Христо Ботев и Мария Луиза точно в частта им до Централна гара и до автогарата в деня, в който всички софиянци заминават по родните си места за 6 (шест) календарни дни, когато настъпилият екзодус може да се сравни само с описания в Тората или с пристигането на визиготите при Радомир.

Не стига, че целият асфалт е изрязан в странна конфигурация (като из целия столичен град), но и някакви предприемчиви господа са решили да подменят трамвайните релси точно преди избори и точно в момент на лека криза за пътностроителните обръчи и ленти, така че задръстванията в района са като при Семинарията в делничен ден, а стотици знайни и незнайни бабички, помъкнали кошници, щайги, петли и пинчер се придвижват пешком и на талази, което не е непременно добре за кръвното и пулса.

А какъв олигофрен трябва да си, за да не си купиш предварително билет, да отидеш на касата 5 минути преди да тръгне автобуса, да вдигнеш скандал на касиерката, да се сбиеш с гражданина, който е купил последния за Дръстеница, да дойде полиция и охрана и да настане масов въргал в зала, в която има 3 пъти повече люде от предписаното от Гражданска защита.

И ако случайно шофьорът ти пусне място, непременно се качваш с дъщеря си, която е на 17, с обещанието да седите една в друга, и то до госпожата, която носи почти сглобен антена за телевизор Велико Търново. Иначе рейсовете са чудесни, следват светлия пример на Ер Бългерия и на площ, предвидена за 45 седалки има поне 70, на които се разполагат минимум 80 човека, пликчета метро и кауфланд, почти оригинална чанта Луи Вуитоун, щайги и антена за телевизор.

Но нека все пак бъдем оптимисти – най-хубавото нещо в София е калта. Расте, но не старее, вечна и свята, тя придава consistency на живота дори и в най-идиотските моменти, когато чувстваш, че всичко друго се разпада. Тя, софийската кал, е там и никога няма да те остави.