ВДНХ*

100 дни фестивал на художествената самодейност, или как се управлява държава от мутро-пионерчета – рекапитулация на началото на новото българско правителство. Тъжно.

През последните три месеца се опитах да се въздържам от политически коментари, защото акълът ми не побираше как е възможно едно правителство, което е всъщност сбироток от дребни партийни кариеристи и странни лели да се занимава основно с пр-а на главата си, екзотични икономически идеи и почесване там, където не го сърби. Както и вероятно с някакви други неща, за които ще научим след 4-8-12 години от подхвърлен в нечия пощенска кутия доклад.

А положението е зле, става все по-зле и напролет ще ядем пъпки от дърветата и кашкавал, реквизиран от хасиендата на Банев.

* Выставка достижения народного хозяйства

П.С. Добре, че си имаме грипна паника.

Бунища за забравени хора или…

…  стотиците треблинки, които ни заобикалят и за които не си даваме сметка, защото са грижливо скрити и напълно забравени от Бога. И почти забравени от „държавата“, за която всъщност това е най-удобния начин тя да се отърве от неподходящия и труден човешки материал.

Горни Чифлик, снимка Яна Бюрер-Тавание

Разследването е на Яна Бюрер-Тавание и обхваща домовете за възрастни хора с увреждания в България, Румъния и Сърбия – европейски държави с претенции за древна история и мощен принос към културното наследство на света (като Милошевич, Чаушеску, Сребреница, Белене, Аркан, Цеца и най-младата вече не-девствена фолк-певица в региона). То е от мащаба на това на Кейт Блюит за Могилино, и ако медиите и институциите не си завираха главите там, където не трябва, би трябвало да предизвика много сериозни трусове, защото подобен геноцид не МОЖЕ да се случва в една цивилизована членка на ЕС, пък и където и да е било другаде по света. И да, май е първото подобно на български журналист от цяла вечност насам, защото у нас журналистиката е лайфстайлна, а медиите – нечии.

Фактите и гледките, с които се сблъсква Яна са ужасяващи, като в блога на проекта Dumping Grounds for People можете (всъщност трябва) да се запознаете с текста на разследването, а във Flickr ще видите снимките на местата и хората, които според повечето институции у нас не съществуват (няма да коментирам Румъния и Сърбия). Дневник и Индимедия вече препубликуваха текста, като това може да направи всеки, който има желание информацията да достигне до повече хора.

Всеки път, когато някой дръзне да извади на светло кошмарите на българската социално-подпомагаща (или каквато там) система, аз, пък и хилядите други що-годе нормални, почти свикнали на какви ли не други ужаси хора изпадаме в шок. А после в ступор от надвикванията на всякакви другари и господа, че това или онова било антибългарска кампания, че тези неща ги няма едва ли не, че социалната държава на социалната партия, която е почти неизменно отгоре ни от 45та насам се грижи за своите хора. И не само се грижи, ами го и прави въпреки, че няма нужда, само защото българското семейство е абдикирало от задълженията си  (по другарката Илияна Йотова, поохранената евро-лъвица на левицата).

И това ме подсеща отново за идеята на Емилия Масларова да се отказват помощи на жени, които откажат да аборитрат плод с доказани увреждания. Предполагам, че подобна идея щеше да реши отчасти проблема, т.е. хората в тези институции да намалеят с около 3%, а разходите за тях минимум с 20%. Самата мисъл за подобно нещо обаче е показателна за това, какво е отношението на държавата и хората, които се крият зад това понятие през последните 50-60 години. И ако в средата на 40те подобни идеи са били приемливи за почти цял свят, госпожите Йотова и Масларова и вся осталная би трябвало да знаят, че цивилизованият свят, към който ние кой знае защо се причисляваме е изминал доста дълъг и труден път. И че грижите за хората не опират само до раздаването на кифли и халоперидол, не непременно в тоя ред.

В същия ден, когато разследването видя бял свят Павел Шопов каза, че няма нужда от Комисия за защита от дискриминация (която се била самосезирала 4 пъти за една календарна година), защото това означавало, че у нас има дискриминация. А то няма. Естествено, че няма, Пък и да има, с едно окончателно решение ще решим и този въпрос. И пак в същия ден се оказа, че едни 350 милиона били изчезнали в българската правораздавателна система.

Шок и срам. Това е, което аз лично изпитвам в случая. Препратките към Германия на Хитлер и Източна Европа на Сталин са нещото, което ми идва наум, с леки залитания към Филипините на Маркос. Една България в 2009 година не е мръднала нито на сантиметър от дъното на блатото.

Какво може да се направи? Гласност, ангажираност на всеки един от нас, разчистване на оборите от хора, които пренасочват ресурсите към обръчи и ленти, реформи и куп други неща.

А какво може да се направи днес?

Achtung, achtung, scharfe Kurven!

Само искам да кажа, че попаднах на това нещо (благодарение на Иван Бедров) и се сетих, че на дами не се вика „курва“, но Валерия Велева в никакъв случай не може да се харектеризира като дама…

СГП разследва Георги Угринов

Вчера се появи информация, че Софийската градска прокуратура разследва директора на Националния институт за опазване на недвижимите културни ценности (бившия НИПК, сега НИОНКЦ) Георги Угринов за престъпление по служба при издаване на положителни становища за строителство.  От Дневник може да се научи повече, въпреки че изнесените факти са малка част от това, което Угринов заедно с бившия министър на културата Стефан Данаилов успя да сътвори по време на мандата на Тройната коалиция.

Миналата зима (2008ма) писах нещо по повода.

Интересно какво ще излезе накрая и дали ще има възмездие за унищожаването на паметници на културата и за това, на което е заприличала съвременна България.

божја казна

Днес на молебена за загиналите в Охридското езеро, на който са присъствали и Георги Първанов и Цецка Цачева Митрополит Николай е казал, че трагедията е Божие наказание, сполетяло България заради концерта на Мадона (проведен въпреки многобройните предупреждения от страна на БПЦ за апокалипсис и прочие, и то в деня на Св. Йоан Кръстител, за капак, антихристи и схизматици такива).

Информацията е от македонските медии, а въпросът е: защо трябва да търпим подобни глупости? И докога?

Главните …

… мултаци и калтаци на републиката.

Или как се строеше капитализЪма и как ги ручахме жабетата.

Добро утро, пияници!

(докато пиша това, Боян Расате изказва компетентно мнение в телевизия в качеството си на политолог, социолог, народопсихолог и народен трибун)

В милата Майка България поредният журналист е пребит. Този побой никога нямаше да стигне до първи страници и петте телевизии, в които има новини, ако момчето не беше главен редактор на Портал Европа.

А знаете ли ежедневно колко хора са пребити от всякакъв модел престъпници – дребни мутри, едри мутри, млади наци-фашо адепти, селски бабаити и дребноградски чорбаджии?

Някой разбира ли за пребитите чернокожи български граждани в центъра на София? Или пък за пребитите ромски семейства? Някой разбира ли за заплахите, които получават хора, които се занимават с човешки права у нас? Или за пребития в малкия град чичо, които си поискал последната заплата?

А за пребитите от съпрузите си жени и за полицаите, които издирват насилника по телефона, и когато той им каже, че е в „Оуклънд, Нова Зеландия“, запалват следващата цигарка и продължават да решават кръстословици?

А знаете ли колко хора ежедневно се страхуват за живота си и за този на близките си? Заради изразяването на граждански позииции, заради някаква свобода на словото, която си позволяват и заради това, че се опитват да променят света към едно малко по-добро място? Или просто затова, че си си потърсил правата, т.е. няколкото заработени левчета, с които да нахраниш семейството си.

И защо „свободата на словото“ е единствено реч на омразата, която пък от своя страна е общоприета норма, както бабаитлъка и насилието са общоприета форма за невербална комуникация?

На някой дреме ли му изобщо?

Единствено въпроси без отговори, и нищо не се променя. Ванковците са навън и пеят за жените, дето ще им носят пачки, Горсов получи присъда, по-голяма от тази на човека, който съсипа завинаги дъщеря му, дребните футболни патриот-социалисти снасят на полицията част от заработеното от хероина, Атака е в парламента втори мандат, Имелда Масларова положи тлъстия си гъз отново на топло, Лора Крумова кара сърф, а Боян – най-вероятно моторетка.

Пиянството, в което е потънало целокупното население, няма да приключи даже с много кофти махмурлук, а всяко „добро утро“ и всеки шут то приема като поредното „наздраве“ и повод да си помрънкаме как „демокрацията“ съсипа всичко. Сами си съсипахте всичко, копелета.

***

Преди време писах за насилието тук.

Бързо оздравяване на Огнян Бояджиев!

Медиите като разузнавачи

Дотук бяхме с приказките за независимостта на медиите. Публичната тайна вече е не е тайна, а публично достояние.

Друг е въпроса дали изобщо има медии у нас, но това, което има на пазара и за децата вече е ясно, че обслужва партийно-корпоративни интереси, а в тези 123 страници може да се намери повече информация за лица с лъскави псевдоними Хари, Кино и Алберт.

Някои от най-заслужилите герои на нашето време: Красимир Гергов, Радосвет Радев, Петър Пунчев, Петър Манджуков, Велизар Енчев, Георги Коритаров, Георги Агафонов, Константин Тилев, Красимир Узунов и Божидар Димитров.

Истината има значение.

Кахърите на Генерала

От 20 юли 2009, Нова телевизия, „Здравей, България”:

„Водещ: На кого пращахте SMS-и? На Митко Абаджиев или на Атанас Семов? Кого канихте за министър през главата на…?

Бойко Борисов: Аз вчера му се обадих даже на Яне да го питам какви са тези неща. Той от това, което разбрах, че става въпрос за някакво недоразумение. И сега, докато пътувах, поразгледах пресата и виждам едни тлъсти заглавия – „Борисов пращал SMS-и , обаждал се”. Значи, поне от 20 дена не съм ги чувал нито виждал тези хора.

Водещ: С Яне чухте ли се от вчера насам?

Бойко Борисов: Вчера следобед му казах – „От кой телефон съм пратил SMS?”. Той ми казва – „От 0887 600 еди-кой си номер”. Аз веднага съм пратил, извадил съм разпечатка, днес ще е на вашите колеги в пресцентъра на ГЕРБ на разположение и този телефон, понеже ми е прехвърлен на другия, не само че не е пращан, той не е бил с мен. Не само че не са пращани SMS-и от него, не /…/ на който и да е, той не е бил с мен. И понеже от това разбирам много, МВР веднага да позиционират къде съм бил вчера аз в София, а телефонът ми е на леглото в Банкя, са двете клетки, ще се разбере колко абсурдно е това, което говорят. Но, ето, дори и днес вместо да говорим за нещо важно, ние се… лудостта на някой, който е казал такива глупости.“

Какви легла, какви клетки, какъв жълт трамвай? И айде моля, тоя/тая дето смс-ка от ложето на Генерала да си признае спешно, че върти любов с Яне/Атанас и аз, а не да се въртят политически интриги и да се пречи на националния консесусен меморандум на правителството на малцинството, подкрепено от мнозинството.

Ебати бразилския сериал.

П.С. Велислава, кажи си!

Къде живея

Последните месеци писанията тук се поразредиха, тъй като гледам да прекарвам повече време офф. И това определено е по-доброто решение.

Резултатите от изборите в неделя обаче ме накараха да се замисля аз къде съм. Резлутат от под 7% за Синята Коалиция ми дойде леко като шамар, а снощи майка ми няколко пъти ме помоли да и отговоря на въпроса „Ти къде живееш?“, на което аз най-накрая измънках „ми… в България?“.

Е да де, в България, но явно в някаква паралелна България, тъй като 90% от хората, с които общувам реално, виртуално или си другаруваме във Фейсбук гласуваха за сините. Малка част избраха зелените, но нито един ГЕРБ, ДПС, Атака или РЗС.

Та – питанката е, къде живея аз?