Голяма

Мейси Грей е много голяма.

middle eastern-psych-snap-gospel

Петъчно.

В музикално отношение това лято съм толкова 2007ма, но какво пък, ретрото е винаги modish. Албумът е All Hour Cymbals на Yeasayer, стилистиката – middle eastern-psych-snap-gospel, каквото и да означава това.

Малко по в крак с времето: Dark was the Night и Dragonslayer на Sunset Rubdown.

Fever Ray

Най-вероятно идването на The Knife в България ще се окаже партенка, злощастен резултат от артикулацията на ловешкия кмет, но!

Fever Ray, проект на Karin Dreijer Andersson (половинка от The Knife) е най-доброто, което съм чувала от цяла вечност насам.

The Knife у нас

Сутринта ставам, преглеждам новините и какво да видя – The Knife ще идват в България. Направо нереално, доста време се чудих дали още не спя и не сънувам. Нереалността всъщност дойде най-вече от опита ми да осъзная факта, че те ще пеят на Ловеч Фест в компанията на Хиподил, Моранди и някакви ABBA уонабийс, да се чудиш откъде организаторите са чули за тях.

Ще се ходи със сигурност.

Slumdog Millionaire

Днес няколко топли думи за Slumdog Millionaire, в който Дани Бойл среща индийска приказка за сираци, предателство и любов. За мен отдавна не е имало толкова категоричен кандидат за големия Оскар.

Когато някой друг ме прекара през всичките ми чуства за броени минути, ще се обадя. Напрежението расте с всяка изминала минута, като към края вече става наистина критично, без някъде по пътя да изпадне човешкото и истинското, което прави филма толкова специален.

PS В саундрака има 3 парчета на M.I.A., а краят след края е иронично-готина заигравка с индиската поп-култура (не че през останалото време липсват намигвания).

RocknRolla

RocknRolla е крайно кретенски филм в най-добрия смисъл на понятието. Направо извозва.

Гай Ричи се завърща с гръм и трясък от света на малките розови феи, английските рози и Кабала, а OST-то доизвозва де що е останало.

Добрите времена на Evilo

Много як подкаст в !title, за което е виновен evilo. Траклистът включва Panda Bear, The Whitest Boy Alive, Datarock, Hot Chip, Rubies  и така нататък.

Една стара ученическа история

Тези дни отнякъде излезе новина, че учителите ще проверяват и санкционират учениците, които са избягали от час, за да присъстват на протеста.

Това много ми напомни една история от 1990та година, която се случи на мен и половината ми клас.

По това време бяхме ученици в подготвителен клас във Френската гимназия в София, а краят на втория срок съвпадаше с лудницата преди първите демократични избори в България. Еуфорията беше страхотна, непрекъснато имаше митинги, концерти, бдения със свещи, шествия и куп други неща, а аз участвах навсякъде, където нещата се случваха в името на СДС.

Един прекрасен пролетен ден, някъде през май разбрахме, че в зала „Фестивална“ се организира огромен концерт за СДС, на който ще пеят Ревю, Нова Генерация, Контрол, Милена, Клас и който друг се сетите от музикантите, правещи автентична ъндърграунд музика, която чудесно се вписваше в духа на времето и целия порив за промяна и ни караше да чувстваме, че ние също помагаме нещата да станат различни и по-хубави.

Взехме си входове от един съученик, чийто баща беше активист в СДС, а впоследствие депутат във ВНС и се организирахме за следващия ден с придвижване и всичко останало. От клас от 22 човека бяхме горе-долу десетина, като се включиха още няколко човека от другите класове.

Това всичко добре, но се оказа, че за да стигнем навреме (не че всъщност е имало някакво значение), трябва да спестим последните два часа по математика при другаря Начев, известен и с прозвището Чука, с явни леви уклони и неприятния навик да порти всичко на директора.

Избягахме, естествено, като в час останаха куп залухари (ще ме извинявате, но така си беше), които обяснили на другаря Начев къде точно са милите им другарчета. Разбира се, концертът беше супер як, може би най-добрият, който си спомням – тази атмосфера на рок, бунт и музика впоследствие се стопи и съвсем изчезна.

В понеделник росни-пресни и усмихнати влизаме в час по френски, при класната Mme Ганева, която ни посрещна с ледено изражение, изправи участниците в бягството и ни обясни, че подобно поведение е много лошо, че не знае какво да ни прави и че на следващия ден трябва да се явим при директора заедно с родителите си. Спомена също, че ни чакат много неприятни неща.

Всъщност се оказа, че другарят Начев отишъл при другаря Коларов, тогавашния директор на Френската и му обяснил, че ученици бягат заради концерт на СДС, а последният – върл комунист, се вбесил и решил да ни го изкара през носа, като пътешком си го отнесла и класната, за която това беше първа година в това училище.

Вкъщи след часовете обясних треперейки на майка ми ситуацията, като вече си представях как ме изхвърлят от това училище, за което се счупих да уча и в което вече бях влюбена, а тя от своя страна така се вбеси на директора, че се обади на баща ми (те вече бяха разведени) и му каза „Иване, моля те иди ти, защото тоя ще го хвана и ще го пребия“.

На следващия ден бащата и аз (а той, като изключван от Комсомола и откъде ли не изобщо не беше впечатлен от моята подривна дейност) се явихме заедно с още десетина мили семейни двойки при Коларов, който един час се опитваше да обясни, че посещаването на рок концерти на СДС от ученици може сериозно да навреди на бъдещето ни, че ще има санкции, че подобни постъпки са крайно нередни и прочие глупости.

Родителите в един глас обаче му обясниха, че нещата са се променили, че рокът не е забранен, и че могат да ни санкционират според правилника с по 2 неизвинени за бягство, а не затова, че сме били на концерт на СДС. Коларов явно видя, че вече тея не минават и се разминахме с по една закана, че при следващо бягство ще има по-сериозни наказания. Учениците от другите класове, които бяха с нас не бяха привикани, защото никой не ги беше издал.

Ако тогава не беше защитата на родителите, щях много да се смачкам, тъй като вярвах, че нещата се променят. Е, оттогава си имах едно наум, а и се оказа впоследствие, че Коларовците, Начевците и милите съученици които ни изпортиха съвсем не са изчезнали.

Та сегашния почин да проверяват учениците дали са на протестен митинг ми изглежда по съвсем същия начин – като нарушаване на правата им. Ако бягат – неизвинени и санкции за това, има си правила, правилници и закон. Но не защото за против правителството и искат промяна, а защото са извършили съответните нарушения, за които трябва да получат и съответните предвидени санкции.

Какво ще научат те от наказания за това, че се опълчват на нередности??? Ще си възпитаваме тулупи и зеленчуци без гражданско съзнание и грам мисъл?

Чудеса преди Коледа

Прешъс Уилсън щяла да пее на 29ти декември в Соло.

О, Боже, кой ли още можем да очакваме да възкръсне? Джордж Бенсън и The Shorts?

Има нещо кармическо-езотерично в тази работа – кошмарната вълна на ретро-диско-хитове започна от дискотеката на Тодор Славков, за да достигне апогея си със завръщането тридесет години по-късно на любовното завоевание на Славков – баща.

Усещането от всичко това е доста крийпи. Като перуката на Йосиф Кобзон.

Pop Levi | Never Never Love

Pop Levi бил издал втори албум, за което аз научих от Anthony Carew тези дни, въпреки че събитието се е състояло още през август.

Явно има причина да не се раздуха още тогава, защото въпреки че привидно всичко е същото като в The Return to Form Black Magick Party – глам, рок, поп, китари, електро и така нататък Never Never Love не е ЧАК толкова добър. Иначе казано, можеше и по-, но все пак си заслужава преслушването.

Принудителният отпуск си има и добри страни, най-сетне имам време да изслушам 100 албума и да задръстя ефира с досаден шум.

PS. На Pop Levi попаднах през evilo.