Помним!

Снимка: Валя Иванова през Комитата.

От тази година, за първи път на 1ви февруари се почита паметта на жертвите на диктаторския режим на БКП.

В нощта на 1ви срещу 2ри февруари са изпълнени първите “официални” смъртни присъди на Народния съд. Предхождани и последвани от хиляди убийства, насилствена експроприация, изселване, въдворяване в концентрационни лагери, остракиране, забрана за работа и всяческо унищожаване на човешки съдби.

Никога няма да забравим, че целта на Народния съд, за разлика от съда в Нюрнберг не е да въздаде справедливост и да накаже виновни за престъпления, а да унищожи елита на България и да го подмени с такъв, създаден от и угоден на СССР/Коминтерна. Както и да смаже в зародиш всяка съпротива срещу задаващата се диктатура от сталински тип, която ще доведе през следващите десетилетия до пълно премахване на личните свободи, до икономическо изоставане и до пълна зависимост от чужда държава.

Помним.

Из мемоарите на царица Йоана:

„На осъдените, преди да ги убият, бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията… Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. “Алабинска”. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ“, но веднага му бе счупен черепът с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България.“ И запя националния химн „Шуми Марица“. Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър.”