Гюзлемето (или гьозлеме) е хлябът наш насущний в Синеморец и всъщност представлява дърпана баница, печена на сач. С истинско сирене и малко мас, нямам представа дали все още се среща на други места.
-
коментарите
neuromantic on 26 години Венета on 26 години evroproekti on Пост-постмодернизъм justjulia on 26 години nervousshark on Outlet Hotel -
скорошните постове
класифицирано
Блогове
Повече от мен:
Архиви
- април 2012
- март 2012
- февруари 2012
- януари 2012
- декември 2011
- ноември 2011
- октомври 2011
- септември 2011
- август 2011
- юли 2011
- юни 2011
- май 2011
- април 2011
- март 2011
- февруари 2011
- януари 2011
- декември 2010
- ноември 2010
- октомври 2010
- септември 2010
- август 2010
- юли 2010
- юни 2010
- май 2010
- април 2010
- март 2010
- февруари 2010
- януари 2010
- декември 2009
- ноември 2009
- октомври 2009
- септември 2009
- август 2009
- юли 2009
- юни 2009
- май 2009
- април 2009
- март 2009
- февруари 2009
- януари 2009
- декември 2008
- ноември 2008
- октомври 2008
- септември 2008
- август 2008
- юли 2008
- юни 2008
- май 2008
- април 2008
- март 2008
- февруари 2008
- януари 2008
- декември 2007
- ноември 2007
- октомври 2007
- септември 2007
-
-
yes – fat – yes:)))
Баба ми правеше такива като бях малка, много ги обичах. Наричаше ги гюзлюми. само че в нейния вариант ги завиваше на спирала със сирене, после ги разточваше и печеше на сач. Получаваха се кръгли питки. суперско. А тези в Синеморец също са чудесни и много вкусни.
баба ми правеше. и още прави де, ама по-рядко :-) пържени обаче.
оригиналът ще да е турски (както си личи и от името) – виждал съм бабки там да правят в малко импровизирани пещи на улицата
Турски си е оригинала. Последно ги ядох на Гьокчеада..ммляс…
(-: От кога не съм ял…
Може да се срещнат по малките градчета, където има концентрация на турско население….
е това го срещнах за 1-ви път тази година…. на приморско
Ям ги от Пловдив до Дамаск и винаги са прекрасни на вкус:)
Интересно, всъщност на доста повече места има, отколкото съм си мислела. Вкусно :)
Не мога да разбера защо в София например успяват да просъществуват разни мазни, гадни баници и недопечени тутманици, а няма хубави баници, гюзлемета и изобщо нормални закуски. Аз от години не си бях купувала тестена закуска, понеже повечето за нищо не стават. Алоу, пазарната икономика…
едно време ги печаха в баничарницата на “ботев”, преди “найчо цанов”. след години ги ядох в една баничарница около “гарибалди”, а имаше и една отзад, из уличките..
сега нема – муай мазни теста, батка, ако ли не – гнясни кренвирши или още по-гнясни макдоналдси, после ръпай апчета за стомах и високо кръвно, холестерол и намсикво..
Pingback: Гюзлеме
В Ахтопол който желае също може да ги открие, аз ги открих там миналата година и останаха навеки в душата и сърцето ми… и на върха на езика.
И аз много искам да ги открия в София, ама – ето виждате ли – не всичко има в София, жалко.
Гореспоменатите баничарници – на Ботев до Гладстон и на Гарибалди съществуват, но това, дето се продава там е далеч от гюзлемето. Все пак става (когато е току-що извадено от фурната)
Ох, днес опитах за първи път и много ми хареса. Вече ги има и в Благоевград
Къде ги има в Благоевград по-точно, бихте ли ме упътили?Наистина са ужасно вкусни!!!