Въпреки предсказанията, които хвърлям на едро, 80те изобщо нямат намерение да си тръгват, а на всичкото отгоре нанасят мощни удари. Това или е от предсмъртната агония, или просто е защото продължаваме да ги обожаваме.
Momma’s Place на Roisin се заиграва толкова безобразно със синт попа, че ако не беше самата ТЯ, човек би си помислил, че е хм…, малко прекалено. Само че при нея никога не е.
Wonderful Life на Hurts (via trains in the night via HotPardadox via Marmalad Shipkofff) пък е така осемдесетарски, че в първия момент се чудиш как точно си пропуснал това тогава, а когато видиш клипа с естетиката, движенията и модата на уейва и ню романтикса те обхваща зверско deja vu, но по хубавия начин. А парчето е убийствено добро, the purest eighties at their best. И мощна носталгия с всяко завъртане.
И малко шведско фрийк диско с Backseat на Staygold & Robyn, Spank Rock & Damien Adore наживо от P3 Guld. Любов с Afrika Bambaataa на задната седалка и почти принсов фалцет? Лудост.
Backseat е суууупер готина! :) а танцьорите са доста смешни, но в приятния смисъл… :)
от сутринта не съм спряла да пускам само нея :))))
Мед ми капе на сърцето :)
йейе, страхотно местенце! и мен ме зарибихте вече по Backseat! :)
ROISIN, ROISIN, ROISIN!