
(докато пиша това, Боян Расате изказва компетентно мнение в телевизия в качеството си на политолог, социолог, народопсихолог и народен трибун)
В милата Майка България поредният журналист е пребит. Този побой никога нямаше да стигне до първи страници и петте телевизии, в които има новини, ако момчето не беше главен редактор на Портал Европа.
А знаете ли ежедневно колко хора са пребити от всякакъв модел престъпници – дребни мутри, едри мутри, млади наци-фашо адепти, селски бабаити и дребноградски чорбаджии?
Някой разбира ли за пребитите чернокожи български граждани в центъра на София? Или пък за пребитите ромски семейства? Някой разбира ли за заплахите, които получават хора, които се занимават с човешки права у нас? Или за пребития в малкия град чичо, които си поискал последната заплата?
А за пребитите от съпрузите си жени и за полицаите, които издирват насилника по телефона, и когато той им каже, че е в „Оуклънд, Нова Зеландия“, запалват следващата цигарка и продължават да решават кръстословици?
А знаете ли колко хора ежедневно се страхуват за живота си и за този на близките си? Заради изразяването на граждански позииции, заради някаква свобода на словото, която си позволяват и заради това, че се опитват да променят света към едно малко по-добро място? Или просто затова, че си си потърсил правата, т.е. няколкото заработени левчета, с които да нахраниш семейството си.
И защо „свободата на словото“ е единствено реч на омразата, която пък от своя страна е общоприета норма, както бабаитлъка и насилието са общоприета форма за невербална комуникация?
На някой дреме ли му изобщо?
Единствено въпроси без отговори, и нищо не се променя. Ванковците са навън и пеят за жените, дето ще им носят пачки, Горсов получи присъда, по-голяма от тази на човека, който съсипа завинаги дъщеря му, дребните футболни патриот-социалисти снасят на полицията част от заработеното от хероина, Атака е в парламента втори мандат, Имелда Масларова положи тлъстия си гъз отново на топло, Лора Крумова кара сърф, а Боян – най-вероятно моторетка.
Пиянството, в което е потънало целокупното население, няма да приключи даже с много кофти махмурлук, а всяко „добро утро“ и всеки шут то приема като поредното „наздраве“ и повод да си помрънкаме как „демокрацията“ съсипа всичко. Сами си съсипахте всичко, копелета.
***
Преди време писах за насилието тук.
Бързо оздравяване на Огнян Бояджиев!

18 Отговори so far ↓
jeevs // август 10, 2009 at 8:32 am |
Тъпо е, че са го набили, но мисля, че е прибързано да се правят заключения, че това е опит за посегателство върху словото. Самата Ю. Николова казва, че причината за побоя е обир.
Не отричам, че и това е мега неприятно, но е добре да се говори по фактите, а не да се надува тромбона.
В случая проблема е, че в България стават такива неща, а не на кого се е случило
nervousshark // август 10, 2009 at 8:34 am |
Аз говоря за насилието по пронцип, и в частност над хора, за които едва ли си и чувал, които се занимават с човешки права и свободата на словото.
Това, което е факт, е че Огнян е жертва на насилие. Дали е дребна престъпност, дали е отмъщение или по политически причини – като ти набучат нож в сънната артерия, всичко това престава да има значение.
Въпросът ми е – защо всякакво насилие остана несанкционирано и незабелязано?
legrandelf // август 10, 2009 at 8:36 am |
Хареса ми, Акуло !
Хареса ми…
Гневът се усеща, а правотата в думите ти – още повече ;)
*thumbs UP*
nervousshark // август 10, 2009 at 8:38 am |
Мерси, Елфе…
Много ми е накипяло.
Лъчезар Пламенов Томов // август 10, 2009 at 9:33 am |
Путинизация – източници Сергей Станишев, Румен Петков и Георги Еничаревич Първанов
Милена (Меми) // август 10, 2009 at 9:41 am |
Браво, страхотно силен коментар!!!
Само дето едва ли ще го видим по първи страници и пет телевизии, нали…
пламен // август 10, 2009 at 10:23 am |
Много нерви…
Ogi all over my FB now :-/
nervousshark // август 10, 2009 at 10:31 am |
Нервите са и по лични причини (част от цялото това нещо).
Селин // август 10, 2009 at 10:44 am |
Прекрасен пост.
Наистина.
Ваня Панайотова // август 10, 2009 at 1:04 pm |
Браво!
priness Lea // август 10, 2009 at 3:17 pm |
Добър коментар, дано още хора се замислят и от мислене преминем към някакво действие. Защото наистина, нещата трябва да се променят.
elenissima // август 10, 2009 at 8:19 pm |
През цялото време се питах точно това – дали всички биха се втурнали така да разгласяват случая, ако не беше журналист? Не, разбира се. И защо всички са така сигурни, че е бил нападнат заради професията си? Не може ли да е просто поредният нападнат и обран човек? Такива има безброй. А медиите, както често се случва, отклоняват погледа от същинския проблем, наблягайки на една дума – журналист. А можеше да е всякакъв.
nervousshark // август 10, 2009 at 8:21 pm |
Огнян е жертва и не трябва да омаловажаваме това.
Просто искам всички останали насилници да си получат заслуженото.
Журналисти, борци за човешки права и хлебари…
Яна // август 12, 2009 at 4:13 am |
Много силен текст!
Максим Кирилов // август 12, 2009 at 8:06 am |
Ненаказуемостта на престъпленията (дребни и големи) превръща българина в идиот. Разбираем е гневът на автора.
Teo // август 12, 2009 at 7:23 pm |
Силен текст, ама……….ми никой не наблегна и изобщо не каза, че това нападение има общо с професията му. Напротив, наблегнаха на факта, че няма и най-вероятно е свързано с друго. И да, отразиха го като първа новина, защото е журналист и техен колега, а не защото просто като факти новината беше за първо по важност място. Не знам, ама не мисля, че медиите си спестяват новините с насилие, напротив притесненията ми са, че основно това дават. Иначе, че са официозни и служат на силните на деня, а не на журналистичексата си етика и изобщо на журналистическите принципи, също е факт за повечето медии.
Сандо // август 20, 2009 at 12:47 pm |
Иска ми се в българското общество поне по въпроса за насилието да има консенсус, обаче… И проблемът се заключава винаги в това „обаче“ – с него всеки е способен да подложи частично или изцяло под съмнение социалната норма и да изкаже морално съждение върху естеството и степента на насилието. Какво значение има дали жертвата е журналист ли? Ами той е представител на журналистиката като институция и затова чрез него се нанася удар и на журналистиката като цяло. По същата логика за агресия над, да речем, полицай извършителите отнасят възможно най-тежка санкция, защото индиректно са посегнали на държавата.
Няма никакво значение кой какъв е, защо е станал жертва на агресия и каква гластност се дава на случая – насилието е еднакво тежко престъпление във всички възможни случаи. Напълно съм съгласен с Нервната акула и бих искал на всички да им става лошо от престъпността и насилието във всичките им форми – до повръщане!
UZUMAKI // август 27, 2009 at 7:37 pm |
Онзи ден мернах Бояджиев в едно кафене; бая разкрасен изглеждаше. Съгласен съм, че инцидентът по-скоро не е свързан с работата на потърпевшия. При всички случаи обаче е кофти тръпка.