(докато пиша това, Боян Расате изказва компетентно мнение в телевизия в качеството си на политолог, социолог, народопсихолог и народен трибун)
В милата Майка България поредният журналист е пребит. Този побой никога нямаше да стигне до първи страници и петте телевизии, в които има новини, ако момчето не беше главен редактор на Портал Европа.
А знаете ли ежедневно колко хора са пребити от всякакъв модел престъпници – дребни мутри, едри мутри, млади наци-фашо адепти, селски бабаити и дребноградски чорбаджии?
Някой разбира ли за пребитите чернокожи български граждани в центъра на София? Или пък за пребитите ромски семейства? Някой разбира ли за заплахите, които получават хора, които се занимават с човешки права у нас? Или за пребития в малкия град чичо, които си поискал последната заплата?
А за пребитите от съпрузите си жени и за полицаите, които издирват насилника по телефона, и когато той им каже, че е в „Оуклънд, Нова Зеландия“, запалват следващата цигарка и продължават да решават кръстословици?
А знаете ли колко хора ежедневно се страхуват за живота си и за този на близките си? Заради изразяването на граждански позииции, заради някаква свобода на словото, която си позволяват и заради това, че се опитват да променят света към едно малко по-добро място? Или просто затова, че си си потърсил правата, т.е. няколкото заработени левчета, с които да нахраниш семейството си.
И защо „свободата на словото“ е единствено реч на омразата, която пък от своя страна е общоприета норма, както бабаитлъка и насилието са общоприета форма за невербална комуникация?
На някой дреме ли му изобщо?
Единствено въпроси без отговори, и нищо не се променя. Ванковците са навън и пеят за жените, дето ще им носят пачки, Горсов получи присъда, по-голяма от тази на човека, който съсипа завинаги дъщеря му, дребните футболни патриот-социалисти снасят на полицията част от заработеното от хероина, Атака е в парламента втори мандат, Имелда Масларова положи тлъстия си гъз отново на топло, Лора Крумова кара сърф, а Боян – най-вероятно моторетка.
Пиянството, в което е потънало целокупното население, няма да приключи даже с много кофти махмурлук, а всяко „добро утро“ и всеки шут то приема като поредното „наздраве“ и повод да си помрънкаме как „демокрацията“ съсипа всичко. Сами си съсипахте всичко, копелета.
***
Преди време писах за насилието тук.
Бързо оздравяване на Огнян Бояджиев!
