Значи. Аз много обичам да започвам постовете си със „значи“, колкото и да не би се харесало това на другарката Байкова, и да продължавам с „какъв олигофрен трябва да си, да…“
… затвориш например за ремонт булевардите Христо Ботев и Мария Луиза точно в частта им до Централна гара и до автогарата в деня, в който всички софиянци заминават по родните си места за 6 (шест) календарни дни, когато настъпилият екзодус може да се сравни само с описания в Тората или с пристигането на визиготите при Радомир.
Не стига, че целият асфалт е изрязан в странна конфигурация (като из целия столичен град), но и някакви предприемчиви господа са решили да подменят трамвайните релси точно преди избори и точно в момент на лека криза за пътностроителните обръчи и ленти, така че задръстванията в района са като при Семинарията в делничен ден, а стотици знайни и незнайни бабички, помъкнали кошници, щайги, петли и пинчер се придвижват пешком и на талази, което не е непременно добре за кръвното и пулса.
А какъв олигофрен трябва да си, за да не си купиш предварително билет, да отидеш на касата 5 минути преди да тръгне автобуса, да вдигнеш скандал на касиерката, да се сбиеш с гражданина, който е купил последния за Дръстеница, да дойде полиция и охрана и да настане масов въргал в зала, в която има 3 пъти повече люде от предписаното от Гражданска защита.
И ако случайно шофьорът ти пусне място, непременно се качваш с дъщеря си, която е на 17, с обещанието да седите една в друга, и то до госпожата, която носи почти сглобен антена за телевизор Велико Търново. Иначе рейсовете са чудесни, следват светлия пример на Ер Бългерия и на площ, предвидена за 45 седалки има поне 70, на които се разполагат минимум 80 човека, пликчета метро и кауфланд, почти оригинална чанта Луи Вуитоун, щайги и антена за телевизор.
Но нека все пак бъдем оптимисти – най-хубавото нещо в София е калта. Расте, но не старее, вечна и свята, тя придава consistency на живота дори и в най-идиотските моменти, когато чувстваш, че всичко друго се разпада. Тя, софийската кал, е там и никога няма да те остави.
6 Отговори so far ↓
Svetlina // май 2, 2009 at 1:10 am |
А сега някой да дойде да ми каже в очите, че е просташко да се пътува с влак. Защото той влиза в задръствания, от София до Варна попада на по 14 катастрофи, до тоалетна се ходи на всеки 4 часа, а хората са прегърнали щайгите си, защото няма къде да ги оставят или къде да се разходят. Вярно, забравям, че си нямат и ресторант с хладилници и топла храна.
Лъчезар Пламенов Томов // май 4, 2009 at 7:11 pm |
Ние имаме нашия собствен Изход през 680-а година, доста по – внушителен от визиготския :)
nervousshark // май 5, 2009 at 10:09 am |
Абе и аз бих пътувала с влак, ама до Ловеч влак няма и никога не е имало, нищо че в късния социализъм даже го направиха областен град.
Лъчо, на гарата си представях как визиготите от Радомир атакуват остготите от Перник :)
Тина // май 7, 2009 at 5:07 am |
Искам само да ти кажа, че много ми хареса горното! :)
Димитър // май 9, 2009 at 5:48 pm |
Нямаше ли теснолинейка до Ловеч? Аз като ученик съм ходил с влак от Павликени до Ловеч с прекачване на Левски.
Любомир // май 24, 2009 at 1:48 pm |
Из дебрите на софийската джунгла има още един голям проблем – централната гара и подлезите! Направо не знам, това столица ли е, какво е?
Химически кенеф и бунище, или подлез до централната гара на София?
http://luba4ko.wordpress.com/2009/05/24/centralna-gara-podlezi/