Блогът на нервната акула

← →

26 април 1986

април 26, 2009 · 15 Коментара

10

26 април 1986г.

Тогава не ни казахте, че не можем да тичаме под дъжда, да берем джанки и да скачаме в локвите.

Категории: разни

15 Отговори so far ↓

  • Иван Бедров // април 26, 2009 at 9:53 am | Отговор

    И ходихме на бригада да берем марули. А от снощи знаем, че Белене изобщо не е в сеизмична зона…

  • Сандо // април 26, 2009 at 11:36 am | Отговор

    И марширувахме на първомайски манифестации под радиоактивния дъжд – беше задължително да се маха с усмивка на вождовете… Сигурно са очаквали, да им благодаря за рака на майка ми – жената си отиде на 43 години.

  • Божо // април 26, 2009 at 12:28 pm | Отговор

    И ни учеха,че трябва издаваме другарчетата ако правят нередни неща,като поущряваха тези ,които го правят с червена точка на таблото.И ябълки брахме….
    P.S Преди дни кандидатствах за работа и ми връчиха бланка за автобиография в която трябваше да попълня къде,кога и какво са работили родителите ми – автобиография, каквато ни учеха да я пишем преди 20 години….

  • me // април 26, 2009 at 7:53 pm | Отговор

    Баща ми преди няколко седмици ми се обади, защото периодично от работата му изискват да вписва данни за всеки член от семейството. Къде работи, от колко време, на каква длъжност, в коя фирма, БУЛСТАТ на фирмата. Разпитвали са го дори защо някои хора от семейството ни са ходили в САЩ.

  • Антония // април 26, 2009 at 8:29 pm | Отговор

    На първомайската манифестация заваля първия дъжд. Другарите на мавзолея се криеха под чадърите, ние марширувахме по бели тънички ризи и водата се стичаше по вратовете ни.

  • fregata // април 27, 2009 at 2:01 am | Отговор

    Да… така беше. Студент 1 курс. Ръми дъжд, ние манифестираме пред „отговорните партиини и държавни ръководители начело с др… и.т.“
    И после хапваме по една салатка от марули и живота е песен!
    Аз лично разбрах от Сръбското радио за инцидента. Нашите „отговорни другари“ по техния типичен начин предпочетоха да се снишат докато отмине бурята. А иначе, специални доставки за Резиденция…
    Познат похват нали! Май и сега става нещо подобно с финансовата криза!

  • Miss Biliana // април 27, 2009 at 4:24 am | Отговор

    Бащата на най добрата ми приятелка, който беше виден ядрен физик, предупреди майките на нашата улица да не ни дават прясно мляко и салата. Много скоро след това беше изпратен на“практикум“ във Виетнам. По късно също научихме, че телефона им е бил подслушван. Но най много да са слушали как аз и Л. си правихме планове да играем на ластик и да берем джанки.

  • kanew // април 27, 2009 at 9:21 am | Отговор

    Тази дата не мога да забравя. Четири години след това събитие сестра ми почина от рак на гърдата, превърнал се в рак на костите. Майка плачеше постоянно за нея и с хлиповете чувах как проклеваше Чернобил. Сестрами беше на 48 години.

  • batpep // април 27, 2009 at 12:13 pm | Отговор

    пък ний рупахме полвин метрови моркови и се радвахме на изобилието от огромни, евтини марули.

    а тогава аз играх хоро на бай тошовците на жълтите павета. да, валеше дъжд. или поне със сигурност – по време на едноседмичните репетиции.

    а след.. ае да не казвам колко години, преди да се роди детето ми се молех на… бе и аз не знам на какво, на съдбата май, то да е нормално…

  • nervousshark // април 27, 2009 at 4:11 pm | Отговор

    Всички ядохме марули и джанки и всички бяхме на манифестацията. А тогава беше дъждовно.

  • indreal // април 27, 2009 at 5:25 pm | Отговор

    И тогава, подобно на сега, държавните ръководители си дружаха само с разни африкански и азиатски сатрапи, чиито престъпни режими бяха виновни за дългогодишни войни и издевателства над населението на собствените им държави. Че ги наричаха и прогресивни. По време на Фолклендската война заклеймиха Великобритания като агресор, макар че не друг, а аржентинския диктатор Леополдо Галтиери нападна британската територия. Но кой ти гледа такива подробности – щом е срещу класовия империалистически враг, значи е прогресивен. Като Бокаса. Нищо, че се титулуваше император. Такива бяха, уви, такива са и сега. И по-страшното е, че продължават да ни управляват, стараейки се по всевъзможни начини да ни отдалечат от свободния свят. Пък било то и чрез постсъветската ядрена бомба със закъснител, наречена АЕЦ Белене.

  • bg_1 // април 28, 2009 at 8:36 am | Отговор

    сега не ни ли управляват същите бурсуци от партията майка, разликата е само във визията, сега като ни набутат и белене ще светнем като крушки, а другарите горе ще пълнят гуши

  • zelenkroki // април 28, 2009 at 6:49 pm | Отговор

    http://zelenkroki.wordpress.com/2009/04/26/26041986-26042009/
    Животът продължава – има „щастие за всички даром, и никой да не бъде пренебрегнат“.

  • nervousshark // април 28, 2009 at 9:43 pm | Отговор

    Мерси, зеленокроки.

  • Любомир // май 24, 2009 at 1:44 pm | Отговор

    Това са те, скапаните комуняги. :(

Вашият коментар