Преди малко гледах Диво сърце в „Одеон“. Не че не съм го гледала, пък не ми и се гледаше особено точно тази вечер, но изпитах желание за усещане за кино. Истинско кино като от едно време.
След няколко филма, изгледани в молове и на монитор 17“ усетих липсата на обикновеното кино изживяване без реклами, с лошо залепена лента, неудобни седалки и завеси от двете страни на екрана.
Фаст кино с фаст фууд и фаст филми, които също толкова бързо се забравят. Това е, което измести мърлявите софийски салони с намусени лелички, двойки без терен и 15 пъти „Никита“.
Писва ми на моменти и искам нещата да стават бавно и трудно, да има slow cinema вместо fast movies, а животът около тях да върви също толкова бавно и протяжно като в стар френски филм или горещ тексаски следобед.
9 Отговори so far ↓
Николай Павлов // февруари 16, 2009 at 12:35 am |
Скоро пак ще погледаме Фест кино :)
bib // февруари 16, 2009 at 3:18 pm |
о, как добре те разбирам.
Според мен има надежда обаче: в Италия (къде, ако не там) са започнали инициатива за бавност във всичко, вече има бавни градове, бавно пътуване, бавно производство и дори има институт за бавност :) http://www.slowplanet.com/blog/home/
според мен е нормално да има реакция срещу абсурдното бързане за никъде и мисля, че тя ще има все повече последователи.
Lynn // февруари 16, 2009 at 3:25 pm |
Готова съм да се присъединя веднага към последователите на противниците на ужасно стресиращия бърз живот! Институтът за бавност е прекрасна идея.
Lynn // февруари 16, 2009 at 3:28 pm |
Хитът на моето детство е „Индиана Джоунс и храмът на обречените“. И също: „Полицаят и полицайките“. Бендата идваше всяка събота да ги прожектира на село с един мотор с кош. През останалото време играехме на стражари и апаши, като се криехме в джибрите зад селския казан понякога. Не че всичко това може да се върне…
nervousshark // февруари 17, 2009 at 9:26 am |
Спомени, спомени…
Хубави са най-вече, защото са детството ни :)
Лъчезар Пламенов Томов // февруари 18, 2009 at 8:57 pm |
Напълно ви разбирам – в онези времена се ориентирах в София по кината – кино Рекс, кино Витоша, Европа Палас, Москва, Сердика и т.н. Всяка събота в Москва от 11:00 даваха безплатен филм, там водих баба ми да гледа няколко пъти филма „Корина, Корина“ с Упи Голдбърг
petya // февруари 19, 2009 at 5:02 am |
505 книги!!! Магде, официално те обявявам за най-търпеливия човек, който познавам. Или имаш железни нерви, или имаш лек case of OCD.
Супер много се радвам, че ти хареса сайта. И аз съм тотално обсебена.
nervousshark // февруари 19, 2009 at 8:51 am |
Направо съм тежък случай, ахаахахахаах :))))))
Jaguar // февруари 19, 2009 at 11:09 am |
Тук се съгласявам на 100%. Липсват ми старите изживявания. Не съм виждала голям екран от горе-долу 8 години, последните филми, гледани в кино май бяха „Матрицата“ 1 и 2.