В януарския брой на “Едно” е публикуван откъс от романа “Мавзолей” на Ружа Лазарова.
Хареса ми.
Романът излиза на 14 януари на френски, повече в “Дневник”.
П.С. Досега не съм попадала на някой от романите на Ружа Лазарова, явно поради неприятната ми фобия да чета нова българска литература, като се престрашавам чак след като ми е препоръчана поне от 10 човека. Причината – ширещите се през последните години у нас графомания и самиздат.
7 Отговори so far ↓
сандо // януари 13, 2009 at 10:53 am |
За графоманията съм съгласен – май и ние, блогърите, сме засегнати от този феномен :-))) Колкото до “самиздат”, почти всички български автори са на този принцип и малцина са тези, които печелят някакъв хонорар от книгите си. За процент от продажбите пък и дума не може да става, защото рядко някой надскача 1000 продадени бройки.
И в литературата царува същият комунизъм, който трови и музиката, и пресата, и политиката, и всичко в обществото ни – група номенклатурчици, получили в наследство СБП, СБХ, СБЖ и останалите Съюзи, колят и бесят самоволно. А младите… ами спасяват се както могат! В създалия се културен вакуум се роди чалгата – по образ и подобие на нуждата ни за масова култура, т.е. долна и примитивна.
Колкото и да е “постно”, единственият истински и непринуден културен обмен под формата на обществен дебат е… тук, в блогосферата!
nervousshark // януари 13, 2009 at 11:47 am |
Прав си, че на много млади и талантливи писатели не им остава нищо друго, освен да се самоиздават, но оттук възниква друг проблем.
Всякакви графомани, топастролози и прочие паплач срещу скромна сума печатат произведенията си, около които се вдига някакъв шум в медии и интернет, което не е особено трудно, раздават си тук-таме награди помежду си и изобщо, изпълват литературното пространство със себе си.
И отблъскват хората.
Аз просто не знам как да достигам до качествената литература и разчитам на приятели и малкото медии, които ми харесват, за да попадна на хубаво произведение.
Павел Николов // януари 13, 2009 at 3:10 pm |
И аз съм на този принцип – не ми ли се препоръча книга от човек, на когото мога да имам доверие, че няма да ми пробута нещо долнопробно, не пипам.
сандо // януари 13, 2009 at 5:33 pm |
И аз забелязах, че едни и същи хора са веднъж в журито, веднъж сред наградените… И си се хвалят един-друг, и си се радват, а драсканиците им за нищо не стават. Обаче пак се напъват.
Запознати с тези проблеми хора са ми разказвали как издателите лъжат за броя продадени книги, книгоразпространителите са старателни за едни и немарливи за други, а ако искаш книгата ти да е на челно място по лавиците, трябва да бутнеш на книжаря.
Но ще дойдат и по-добри времена, защото по-замрял литературен живот от това едва ли може да има. Междувременно съвременна българска поезия се намира само в интернет – препоръчвам ви горещо ivancheff.blogspot.com и bemberski.blogspot.com (сори за спаменето :-)))
nervousshark // януари 14, 2009 at 12:24 am |
Изобщо не е спамене :)
Благодаря за коментарите!
elitsa mateeva // януари 14, 2009 at 9:02 pm |
vizh togava zahari karaba6liev 18 % sivo, kapka kasabova-ulitsa bez ime- 9 zaitsi na virginia zaharieva, novata na liudmil stanev-priateli moi, niama da suzhaliava6-vsi4kite knigi sa gotini po svoemu:)
pointlesspring // февруари 6, 2009 at 7:53 pm |
Аз мога да препоръчам “Кефер или цветята на малката Ида” на Милена Фучеджиева, макар че на някои може да се стори малко трудна за преглъщане, “18% сиво” го изгълтах за една вечер, а Людмил Станев има нова книга? Не знаех! Людмил е най-великият!