Колко хубаво, че делото за убийството на Стоян Балтов е поставено под наблюдение. Това го казвам не с ирония, а с много горчивина.
Сега ще разправя няколко истински истории.
Преди 3-4 години бащата на моя приятелка от Благоевград беше пребит до смърт. След като бил уволнен от работодателя си – местен чорбаджия и собственик на фурна в Старо Струмско, човекът отишъл да си поиска последната заплата. Вместо това бил наритан до степен, че след няколко дена починал. Имаше жена и две дъщери, една от които с проблеми със слуха. Дело не е заведено, извършителят е „неизвестен“, а над близките му най-вероятно е упражнен натиск да не дълбаят.
Точно преди една седмица приятел става свидетел на непредизвикано нападение от страна на член на БНС над двама свои колеги. „Членът“ се напил и помеждудругото решил, че иска да приплесне някой. Резултат – две разбити с бокс глави. Моят приятел го е страх да свидетелства. Защо? Защото други наши познати получават телефонни заплахи, следени са до домовете им и така нататък от същата тази организация, заради дейността си в областта на човешките права.
В понеделник вечерта към осем чаках на Попа приятели. Доста голяма група деца, със сигурност в училищна възраст, пиеха вино и мента, крещяха в лицата на чакащите и трошаха бутилки в краката им. Добре облечени, явно не-маргинали, не „провинциалисти“ или мутри. Никой не се намеси. Мен лично ме беше страх от пияните, доста по-високи от мен момчета и момичета.
Вчера в трамвая двама мъже на около тридесет блъскаха възрастна жена със счупена ръка, защото ги помоли да и направят място да слезе. Всички мълчаха, защото ги беше страх.
В запас имам още торба такива случки, в които участват мои близки или аз. Мога да започна да ги разправям една по една и времето ми няма да стигне.
И да, ние наблюдаваме всичко това с голяма доза страх и в пълно мълчание, а насилието се е просмукало навсякъде. Насилниците знаят, че ще се измъкнат безнаказани, защото всяко нещо си има цена. А мутра-поведението стана еталон за бон-тон и шик и побоищата и крайното насилие са по-скоро норма, отколкото абсолютно неприемливи за едно цивилизовано общество актове.
В момента протестите изобщо не ме карат да се чуствам обнадеждена, а ми е мъчно за всичките наблюдавани, ама невидени и нечути убийства, за хората, които вече ги няма или са осакатени, за моята приятелка и сестра и, за бабата в трамвая. И ми се плаче.
22 Отговори so far ↓
сандо // декември 18, 2008 at 12:52 pm |
От собствен опит знам, че няма нищо по-болезнено от несправедливостта. В блогосферата често обсъждаме държавата – каква е, каква би трябвало да бъде. И в същото време никой не си дава сметка, че държавата и обществото – това сме ние, а образът им е нелицеприятен, защото те всъщност са нашето огледално отражение.
Във Франция има закон, който наказва за „НЕ-оказване на помощ на човек в опасност“ (Non-assistance à personne en danger), защото е престъпно да се мълчи пред човешкото нещастие. Замисли се колко всъщност са всички престъпници около нас.
nervousshark // декември 18, 2008 at 2:08 pm |
Колко СМЕ е по-правилно….
bib // декември 18, 2008 at 2:53 pm |
И на мен ми мъчно.
Наследничка съм на 2 поколения „врагове на народа“. Всички те се бореха и не бяха наблюдатели, за което си получаваха заслуженото, ние техните деца – също. И тях ги следяха ги, влизаха в дома ни, ровеха на всякъде, всички ни съседи и приятели бяха изнудвани да доносничат. И баща ми и дядо ми умряха рано, млади, умряха в ръцете ми (буквално)- обезверени, разочаровани, унижени и изтормозени и СЪЖАЛЯВАХА за начина по който са живели. Файда от тяхната позиция – НЯМА.
Аз няма да повторя тяхната грешка.
Така че, ако имаш предложения, обаче умни …
И не искам да чувам за Гърция, Чехия Франция и незнам си къде си – най-големият проблем на идеалистите е, че не правят сметка с кого трябва да постигат идеалите си и дали варианта ще проработи именно тук с тези хора или просто … просто ще има много жертви, а след това идеалите ще се изродят и ще има още повече жертви.
И също – след като ДС е навсякъде – чудя се каква част от блогосферата е ДС? защото е наивно да си мислиш че навсякъде е пълно с ченгета, а в блогосферата – абсолютно чисто.
сандо // декември 18, 2008 at 2:53 pm |
Да, абсолютно си права! Всички сме в кюпа – някои повече, други по-малко. Но трябва да ни стане ясно, че свободата е общо благо и че когато правата на един човек са потъпкани, значи цялото човечество е потъпкано и всички сме засегнати. Или поне така казва дядката Жан-Жак Русо…
Разказаните от теб случки са само малка част от цялата несправедливост – накъдето и да се обърнеш ври и кипи от диващина. Аз лично съм в чужбина, но и тук между българите се държим все едно, че сме врагове и си мразим кръвта. Убийства, проституция, кражби, рекет – това е ежедневието на голяма част от българската емиграция. Тези пък, които са се измъкнали от блатото, се държат като парвенюта – мерят се по „успех“, държат се надменно, чорбаджийски, изхвърлят се…
От доста време се каня да събера сведения за едно момче, което завърши първи по отличие в Париж най-престижната висша школа, започна работа в голяма адвокатска кантора и малко след това бе убит като куче от двама българи, които бе приютил в къщата си. Убийците и до ден-днешен са на свобода в България. Все имам надеждата, че ако пишем такива неща в блоговете си, по някакъв начин ще отдадем почит на истината и справедливостта.
Nikola // декември 18, 2008 at 5:00 pm |
Тръпки побиват от този текст. А си съвсем права. Страхът ужасно владее тая страна и сме се свили някакси в някакви черупки и не реагираме по човешки на най-големи изродщини.
Кел файда, че хиляда души излизат на митинг за Стоян Балтов след като и тази история ще потъне като всички други, Студентски град ще продължи да бъде нещо средно между казино и публичен дом. И да отидат убийците му в затвора, и да отидат за по трийсет години – проблемът е много по-голям и той е, че липсва елементарна солидарност. Хората просто търпят всичката гнусотия и си траят, така цели поколения растат с чувството, че просто трябва да се оцелее. А основно средство за оцеляване е насилието. Ако няма общество, ако няма родители, ако няма училища, които да казват, че тази държава не е гето и да налагат съответните (съвсем тривиални) ценности, тази държава ще се превърне в гето.
пламен // декември 18, 2008 at 5:17 pm |
Добре де – всички наблюдаваме, всички се страхуваме, всички мрънкаме…
Какво правим?
dzver // декември 18, 2008 at 6:44 pm |
чакаме.
Acnapyx // декември 18, 2008 at 7:10 pm |
От блогове прокуратура не се сезира, трябват поне публикации в пресата. Да има нещо на хартия, за което да се хванат прокурорите (стига да желаят). Макар че все си мисля, че и те… чакат. Удобния момент, за да притиснат някой, който им е (не)удобен.
Сандо // декември 18, 2008 at 8:55 pm |
@ Аспарух
Не знам за какво „сезиране“ на прокуратурата говориш, но поне в случая, за който споменах по-горе, бащата на единия от убийците е прокурор.
Освен това май забравяш, че съвсем наскоро имаше уреждане на сметки между прокурори – Колев получи няколко куршума в главата и всички знаеха, че зад убийството стои Филчев, но… обществото в такива случаи просто оправдава насилника и осъжда жертвата – „какво се навира между шамарите“, „изпросил си го е“ и т.н.
Не, нищо не може да се оправи със “сезиране“ на институции. Докато хората не решат да бранят правата си, нищо не може да стане.
БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ // декември 18, 2008 at 9:24 pm |
Добре е, че все пак ще наблюдават.
Известен ми е случай, който изключително много прилича на случилото се с момчето пред дискотеката, но за щастие без умъртвяване.
Реакцията на полицията – неадекватна. Прокуратурата пък отказва да образува каквото се образува в такива случаи – някакво обазУвание.
Излиза, че в България е съвсем нормално някой да бъде бит за удоволствие и на подобно деяние да се гледа, като на нещо обичайно. Ако от една лична и семейна трагедия, каквато безспорно е тази от Студенстки град, изобщо може да произлезе нещо хубаво, то е генерирането на обществен натиск и промяна в отношението.
Преди 2 седмици нападенията във Варна – това през нощта и това в мола, щяха просто да минат, като съобщения от по един ред в медиите, а днес по тях се работи.
Лично аз смятам, че от вдигането на шум от блоговоте ни, има голяма полза, защото те може и да са с относително малка аудитория, но се четат от медии, неправителствени и правителствени организации и от цял свят, което кара мизерниците да си размърдат лоясалите задници.
Стратегия за живота « Размишльотини // декември 19, 2008 at 7:49 am |
[...] и като големи. Култивира се атмосфера на необаждане. Нормалното става да мълчат, когато ги тормозят, пребив…. Не обръщат внимание чрез негласуване. Чрез непукизъм, [...]
nervousshark // декември 19, 2008 at 11:35 am |
http://kanew.wordpress.com/2008/12/19/388/
Това е днес от господин Канев.
А какво правим оттук насетне – ами всеки каквото може, предполагам.
bib // декември 19, 2008 at 12:24 pm |
ние и сега правим всеки каквото можем.
но не мисля, че е дело на гражданите да се саморазправят с насилието. Това е работа на полицията или ако щеш на армията.
Защо – ще разкажа и аз един случай.
В трамвая обират майката на един мой приятел. Действието се развива между две спирки, те се усещат, спират трамвая и ватмана оставя вратите затворени. Започват да търсят обирджията и намират едно цигане. Обаче парите не са в него. Свалят го долу и казват – до 10 мин парите да са тук, защото иначе те оставям на тълпата (която вече се е събрала). Парите се появяват обаче тълпата отказва да пусне циганчето и то бивя яко пребито заедно този дето е донесъл парите.
Затова саморазправа не бива да има. Защото с насилие не бива да се бориш агресивно. Само и единствено с ум.
И не, аз не мисля, че ме е страх, нито мисля че приятелите ми ги е страх. Не бих се намесила агресивно в момент в който 3 души бият един – за нищо на света.
И позицията, че поблейваме не ми харесва, не ми харесва да се набляга на нея, особено като изходна точк. Просто има неща, които можеш да направиш и които няма смисъл да правиш. И стандартните обобщения в тоя случай – абе ние сме супер тъпи зле и тн са абсолютно безмислени, и носят вреда.
И освен това ме дрязнят страшно :)
nervousshark // декември 19, 2008 at 12:40 pm |
Биб, за самоуправство и дума не бива да става. То е проявление на същото това първосигнално насилие и агресия, за които писах.
Но е работа на гражданите да променят нещата, които не им харесват чрез различните инструменти, които демокрацията ни дава.
Само че освен всичко друго трябва да се осъзнаят проблемите, нуждата от промяна и тн.т. Хората са с подменено съзнание и спомени.
Аз съм член на политическа партия например, работила съм над 2 години като доброволец в НПО, занимавам се с различни неща. Знам, че не е безкрайно много, но все пак е нещо.
А че поблейваме е факт. И че ни е страх е факт.
bib // декември 19, 2008 at 1:46 pm |
Всички в тоя свят ги страх – основно чувтво е, факт. И от много неща ги е страх – не само от насилието.
Обаче няма как да прокараш една идея за активност и осъзнаване, като започнеш с думите – ти си тъп и страхлив, обаче аз и целия останал свят (начело с Франция, родината на свободата) мислим, че трябва да действаш. Просто този подход „лъха“ на несвободен и манипулативен, и ужасно много ми напомня едни други хора с подобен подход. Възможно е да е несъзнателно, обаче ето, аз така го усещам.
И мисля, че за 70 години свобода (общо от последните 700) сме доста напред и в обществото ни все пак има политици от класата на Филип Димитров, например. И въобще има хора, които имат класа. За които имено трябва да се пише и на които да се набляга.
Бих се присъединила единствено към партия, която се пребори за отваряне на всичики досиета и публикуване на информацията, така че да изчезнат всички бивши ченгета от политиката ни и второ да се бори за мажоритарни избори. Нашите географски ширини го изискват мисля. Всяка друга партия ще ме кара да се съмнявам.
elitsa mateeva // декември 19, 2008 at 2:22 pm |
Крайно време е да вземе де що има дърве и да ги изломотим всички-правителство, съдии, абе все гадини, корумпирани, чистката почва от вътре на вън. Да сме наясно точно какво и как ще правим-заедно!!!
Лъчезар Пламенов Томов // декември 19, 2008 at 4:18 pm |
Аз не гледам мълчаливо в такива случаи, не ме е страх. И вас не бива да ви е страх, трябва да респектираме такива идиоти. Който има право да носи оръжие, нека си носи поне газов пистолет и да не се колебае да го използва, когато се налага (само преценявайте внимателно кога се налага и кога не)
nervousshark // декември 19, 2008 at 5:07 pm |
Нямам никакво желание да живея в дивия Запад, а в едно нормално, цивилизовано общество. За съжаление, цивилизация май е нещото, което тук липсва много остро.
Marfa // декември 19, 2008 at 6:50 pm |
Направо се ужасих от този текст, Акулке. :( А само колко си права… По принцип в такива случаи аз въобще не съм от мълчаливите и винаги вдигам патърдия, обаче имаше една случка… Действието се развива преди няколко години в сградата на Общината във Варна, където се бях наредила на опашка да си вадя някакъв документ. Вътре има охрана – униформени добре сложени мъже с пистолети на кръста и белезници, висящи от коланите, както и разни там камери. Бе с две думи, място, където човек може да се чувства спокоен.
Обаче влиза някакъв хуманоид. Сигурно метър и шейсе, но съставен предимно от мускули. Впечатлението, което създава, е за самоходно разрушително устройство. Разблъска цялата опашка, разпсува се като пиян тираджия, почти хвърли една жена на земята… А охраната? Поне да пушеха мълчаливо, ама и такова оправдание нямаха дори. И тогава си замълчах, щото си личеше, че оня знае как да използва юмруците си. Беше доста сюрреалистично преживяване. :/
kanew // декември 19, 2008 at 7:23 pm |
Равнодушието е враг № 1 на обществото.
Страх, не страх, персонално и групово, трябва да се противопоставяме на наглостта и жестокостта.
През 50-те години имаше същата вълна на насилие, която беше смазана с повсеместен терор над младите. Това, обаче, не е пътя на демокрацията.
bib // декември 20, 2008 at 6:46 pm |
@nervousshark: мда, ето точно това имам предвид и желно или не е следствие и от този пост. Същите хора биха могли да реагират и по друг начин, ако им поднесеш нещата по друг начин. И не мисля, че народът във Франция би реагирал по различен начин. И за това и написах тези толкова много и дълги постове.
abrabr // февруари 11, 2009 at 6:49 pm |
Аз пък винаги се спускам да помагам при такива случаи, или търся съдействие от околните. Не понясам да наблюдавам безучастно.
Обаче преди две години се случи следното: жена, тичаше към спирката да хване маршрутка. Успя да стъпи на тротоара но падна по лице. Странното беше, че на спирката имаше поне 15 човека и никой не се мръдна да я вдигне, или поне да пита дали има нужда от помощ. Жената лежеше просната по очи, явно шокирана. Аз веднага отидох до нея и се опитах да я вдигна с моите 50 кг. Тежичка беше и не успявах да я повдигна на повече от педя и тогава се провикнах някой да помогне. Изумлението ми беше, че абсолютно никой не реагира. Все едно на тротоара нямаше паднал човек. Стояха си и блуждаеха. Имаше едно момиче съвсем наблизо. Погледнах към нея и я помолих да ми помогне да вдигнем жената. Нямаше никаква реакция. Погледът и минаваше през мен. Тогава адски се ядосах и извиках в лицето и – заспал народ!
Та това е то – заспала работа!