Son of Rambow е най-готиния филм, който съм гледала напоследък, не че често ми се случва, но по Коледа смятам здраво да наваксам. От категорията на The History Boys и This is England, за нещо, на което аз трудно намирам превод – the coming of age.
Отново ранните 80 години, готина музика (Cure, Siouxsie and the Banshees) и хлапетии, които откриват приятелството след редица перипетии. Клише. Всъщност двама юнака, единия пълен хулиган, а другия от някаква крайна секта решават да снимат римейк/продължение на Рамбо:Първа кръв и оттам насетне белите започват.
Изобщо, Son of Rambow е смешен, вълнуващ, разнежващ, пък някой може и да се познае. И да не забравим – Дидие, френския юбер-гъзар и култовата му фраза „Bonjour, l’Angleterre“. Колко ли пъти я повторихме през последната седмица?
2 Отговори so far ↓
kris // декември 2, 2008 at 1:51 pm |
филмът наистина е очарователен и много приятно ми върна спомени за това как аз и момчетиите от блока разгигравахме подобни филми. е, без камера, де. :)
фразата “bonjour, l’angleterre” ми е новата любима, както и „imbecile anglais“ :))
nervousshark // декември 2, 2008 at 1:57 pm |
bonjour, l’angleterre, bonjour siouxsie wannabies :)