Много добра позиция на Георги Лозанов

Много хубава статия – позиция на Георги Лозанов за Медиапул, озаглавена „ДС – поглед от прага на 2008-а„. От нея:

…Все още липсва анализът, който да свърже в едно имената, времената и събитията и да доведе до познание на репресивния апарат тогава и до самопознание на общността сега. Но и така има нещо обнадеждаващо в ненадейното активиране на дебата, защото изглеждаше, че и той ще изтече в канала на късата памет. Или направо на отказа от памет…

…Просто е пред фалит любимата теза на самите агенти, че моралният въпрос за тях е загубил давност. Обратното – моментът е съвсем подходящ да се запитаме що за човек трябва да си, за да си станал сътрудник на ДС…

…Така например целият дебат за корупцията в България бе активиран, не за да изчезне тя (както се вижда и до днес), а за да изчезне Костов. И ако много е спорно дали той е типичното й политическо лице в страната, както продължават да твърдят неуморните му критици, съвсем е сигурно, че след него антикомунистическият разказ се разпадна. От 2001 година комунизмът пак започна да буди примирение в диапазона от “какво толкова” до “нищо лошо”…

…ДС обаче е вход към потайностите колкото на миналото, толкова и на настоящето. След 1989 година тя фактически бе приватизирана. Загуби официалния си адрес, държавния си бюджет, картите си за легитимация и пр., но кадровият й потенциал, връзките му, методите му и информацията му се запазиха, при това без обществена санкция, като лустрационни текстове или поне като недвусмислена морална присъда. Агентите, офицерите, доносниците и тем подобните у нас не бяха изправени пред необходимостта да се откажат от тази си принадлежност, от втория си аз и шизофернната идентификация, която той носи. Не им се наложи да извършат символна ампутация на своя греховен биографичен апендикс. Така репресивният апарат на комунизма се превърна в посткомунистическа съзаклятническа общност, която можеше необезпокоявана да функционира на принципа на колегиалната взаимопомощ…

…Впрочем, това е само една от схемите, но резултатът е все същият – идеологическото насилие на комунизма бе трансформирано във физическото насилие на посткомунизма и се запази като основна форма на преразпределение на социалните блага. А репресията и нейните агенти продължиха да играят ключова роля и да налагат на младата българска демокрация образа на поредния крах на справедливостта. В смисъл: Видяхте ли, не ние, а вие загубихте…

…В резултат родният посткомунизъм засега роди два псевдогероически разказа – най-напред за мутрите, които трябваше да минат за мъжки момчета, а напоследък и за агентите, които трябва да признати за патриоти…

…Истински героически разказ обаче нямаме. И няма как да имаме, докато продължаваме да стъпваме по ценностно преобърната планета...

Малко и аз да се похваля

Явно новата тенденция е всеки блогосъдържател да прави отчет на изминалата години в цифри и факти.

Това слабо ме вълнува що се отнася до този блог, но!!!

Нож и виличка вече е с PageRank 5. Това е нашата радост и гордост в края на годината (анализи на другите показатели няма да правя, но и там се движим мноооого добре и скоро ще се преместим на собствено място).

Шествието в памет на Андрей Монов

Това, което аз искам да разбера е – защо Андрей Монов се превръща в икона за националистите (в смисъл на наци- каквото щете след тирето). Не съм запозната като цяло със случая, нито с резултатите от разследването – кой и защо, дали е било непредизвикано или е имало самозащита, дали Андрей освен че е бил футболен фен и добър студент е имал някакви екзотични политически залитания, пък и това е ирелевантно в случая и ми е много тъжно за момчето, близките му и цялото болно общество.

Просто не ми се вижда нормално шествие „против насилието“ да се превърне в шествие „за“ отмъщение. Дарик много странно интерпретира надписа върху черен плат „Нищо не е забравено, нищо не е простено!“ като призив към съпричасност. Съпричасност към какво – отмъщение?

В крайна сметка у нас има закони, съд и така нататък, които понякога сработват учудващо бързо. Ако не – има различни форми за граждански натиск, за да се стигне до справедливо решение. Ако пък не е справедливо – пак има начини за натиск.

Всякакви шествия обаче точно от този тип ми се виждат напълно нередни. Също така смятам, че нито държавата, нито общината трябва да толерират нацистките паради и траурни колони и каквото там измислят „патриотите“.

Зад портрета на Андрей имаше хора, които мятаха бомби по гей парада. С които като нищо можеха да убият друг млад (или стар, какво значение има) човек. Дали родителите на момчето се радват на този факт? Дали искат око за око и зъб за зъб?

Дали на повечето в колоната им пука за Андрей и дали са го познавали? Или просто тракат с оръжия и искат кръв? Защо не тракаха със зъби и боксове, когато нашенски, родни гардове пребиха до смърт с ритници миналото лято швед в дискотека на морето? М?

Аман от двойни стандарти.

Уважаеми ученици на 9 ФЕГ

За всички бивши, настоящи и бъдещи възпитаници на Френската, както и за всеки един, който има гражданска позиция.

Предпочитани букмейкъри

Интересна статия във Футболни прогнози за предпочитаните от българите букмейкъри. Любопитно наистина, защо една голяма част все още предпочитат оф-лайн залозите в пунктовете на Еврофутбол? По мои наблюдения (отвънка) всичките са гнусни, с крайно неприятна публика, така че каквото и да ми говорят за очарованието да обсъдиш мачовете на живо, мхм, никога не бих влязла при тези банди пияни от сутринта чички.

Явно комбинацията от сутрешна водка с кафе и пустото недоверие към он-лайн транзакциите води до тези странни резултати.

Иначе резултатите в проценти:

Еврофутбол    29.38%
Bet 365                18.13%
VC Bet                  13.33%
Sportingbet       11.67%
Bet-at-home        9.38%
Bwin                        5.63%
Blue square          3.75%
Ladbrokes             2.08%
Interwetten           1.88%
William Hill           1.67%
Paddy power        1.25%
Eurobet                  1.04%
Pinnacle                 0.83%

Струва ми се обаче, че скоро ще има размествания.

Аз залагам в bet-at-home и нямам оплаквания, освен че понякога страницата се бъгва.

1465

Отново омесих в пералнята и отново – успешно. Оптимизация и рационализация на процес, заради който изобретателят заслужава минимум Нобел + два Оскара и един Пулицър.

Весели празници!

Бум!

Балонът се надува, балонът се надува… балонът официално се пукна.

От Крис илюстрация-убиец:

И официалното становище на несбъднатото издание.

Дисклеймър: Идеята и изпълнението на илюстрацията са изцяло на Крис!

Коледно желание

Дядо Коледа, моля те направи така, че контрольорите в градския транспорт да нямат маникюр на малкия си пръст.

Ако това ти се вижда неизпълнимо, моля те, изпрати ми златната рибка.

Благодаря.

Новини

Коледата възможна?

На фона на кретенията в държавата, калта и киселото ми настроение през последните седмици, или направо месеци една добра вест. Сменям си работата. Дай Боже, за по-добро. Така че май вече имам коледно настроение, сега помагам на майка ми да пече сладки, в отпуска съм, тъй като през последните години ми се натрупаха много дни и така.

Междувременно Дзвер ми е предал щафетата за това, което той напълно основателно нарича „всемирен спам“ – Kreativ Blogger. Тъй като не ми е ясна точно идеята на това нещо, мога да споделя, че хората, които обичам да чета и чиито разбирания и ценности ми пасват най-много се намират в блогрола ми отдясно. Следя с интерес още куп хора, които съм си запазила в TBL.

Та така. Нека празниците да идват. Сега!

П.С. Че нещо ги бях отписала.

П.П.С. Пламен има страхотен пост от днес.