Свян

От време на време ми прави впечатление какви неща се опитват да измислят хората, когато в аптеката им се наложи да си купят лек за нещо “по-така” (обичам евфемизмите), като венерическа болест, месечно неразположение, кандидиази или просто да поискат презервативи и лубрикант (които слава Богу, вече се намират и в супермаркетите, където не ти се налага да мъцаш неща от сорта на “едно такова, Дурекс от синьото”, а аптекарката, ако е на преклонна възраст, да вика иззад стъклото “Кооо? Ни ва чух?”).

Сутринта пред мен на опашката жена поиска спрей за рани, а момичето, което междувпрочем обичайно е отзивчиво и неотказващо обяснения и справки (аз поне винаги искам да знам дали еди-що си може да се взема с бета-блокери) попита “ама за какви рани точно”? Явно притеснена, госпожата промърмори, че е за “такива, като от падане от… или одраскване от…абе…”. Определено беше смутена, а понеже аз излязох бързешком, така и не разбрах дали намери това, което търсеше или поне това, които би и било от помощ. И дано да са тротоарни екземи, че минават бързо.

И понеже всяка история трябва да има поука: никога не се срамувайте да говорите пред лекар, поп, адвокат и… аптекар. Защото, както казваше една госпожа по биология в гимназията – не ги е срам да вършат разни неща, а после ги е срам да идат лекар.

П.С. Аптеката е на К. Иречек 2-4, много са изчерпателни, за сметка на това често нямат дребни.