„Директор на водопад“ си заслужава всяка минута гледане. Не ми се обяснява защо, който обича да се връща към края на 80те, надеждите на банда различни пубери и автентичния рок ще ми разбере. Сниман е преди 10ти ноември, а някои констатации и мисли са ужасяващо неподправени и очарователно наивни, като „Милена, според нас, това е бъдещето в нашата естрада“ и „аз съм от видинско и такава апаратура не съм видял“. Както и да е, това не е най-важното във филма.
А той е за Ревю, документален, режисьор Иван Ковачев, аз попаднах на него през Николай Павлов. Може да се намери в Замунда и vbox7.
***
В старите филми понякога има кадри, които са неочаквани flashbacks (флашбеци?) и могат да ме изкарат извън релси. В „Директор на водопад“ ме цапардосаха архивни записи от 12то (Ленин преди, сега Иван-Асен ІІ), първото ми училище, където между пионерчетата се разхождаше началната учителка на баща ми, а по мое време – може би директор на училището. Забравих как се казва, може би вече не е между живите. Не знам, има такива моменти, в които ме свива стомаха, особено ако филмът е черно-бял.
3 Отговори so far ↓
Пейо // ноември 19, 2008 at 8:06 pm |
Имам avi, малко е по-добро и повече по-удобно.
Кажи ако искаш
kanew // ноември 19, 2008 at 9:35 pm |
Започвам да търся филма за да си припомня атмосферата преди 10 ноември и заради 12-то училище. Там учеха, по някое време, моите деца .
nervousshark // ноември 20, 2008 at 9:45 am |
Пейо, аз имам версията от Замунда, към 350 МБ.
Г-н Канев, нищо чудно да сме се засекли там с някоя от дъщерите Ви, по мои спомени сме горе-долу родени по едно и също време.