Гювеч

Цици, мускули, бебета, малчугани, Барби, българчета, Картуун, L’Europeo, Путин, грижовните мечета и тайната на доброто възпитание.

Лелката от будката на Горнобански има страхотен усет. И само после някой да оспори, че там винаги се намира Еуропеото, дори когато е изчерпано навсякъде другаде.

Какво да направим когато #1 (или за хипогликемията)

Напоследък се появи тенденция да се отговаря на въпроси на читатели в блогове, въпреки че нея си я има, откак съществуват печатните медии, така че преносът и в новите е някак си съвсем естествен процес. Сега, аз всъщност няма да правя никакви рубрики и #2 няма да има, но ми се ще да напиша какво се прави, когато човек изпадне в хипогликемия.

В интерес на истината, на мен ми се случва доста често, по съвсем неизвестни причини и усещането е едно от най-неприятните, които съм изпитвала. Общо-взето започва с леко чувство за дезориентация, което се засилва, започва да ме облива ледена пот, пулсът ми се засилва и в един момент изобщо не знам къде се намирам. Онзи ден ми се случи в трамвая, като едвам издрапах до будката на спирката до нас.

Това, което аз правя е: ако съм вкъщи, изяждам две супени лъжици захар с чаша топла вода, но мед или сладко също вършат работа. Такова чудо у нас обаче рядко се появява, добре поне че има захар. Навън вече е малко по-сложно, като най-бързо става с половин литър Кока Кола или някакъв шоколад, но в краен случай се стига до вафли, бисквити и всичко друго, в което има някакви захари. Ефектът обаче е по-бавен. Добре е за всеки случай да се носят няколко пакетчета захар, но аз забравям да си заредя чантата и после горчиво съжалявам.

В общи линии не знам кога и къде ще ме сполети, диабет нямам, поне засега, но пък съм наблюдавала, че задължително става след като съм яла Corny (купешко), корнфлейкс или пък съм пила някакви напитки Лайт. Обяснението е, че организма произвежда повече инсулин заради глюказата и подсладителите в тези боклуци, отколкото е необходимо и това води до хипогликемия. Добре поне, че не си падам по подобни джънкове и сладко, пък и ми се изпари желанието да се храня „пълноценно“ точно по този начин. Сладкото на шоколад, иначе месо, кисело мляко и зеленчуци. Според кардиоложката ми дори и леко вредни, 30-годишни навици не е добре да се променят. Фък оф обработени зърнени храни.

И интересен съвет, който не съм прилагала досега – във вътрешната страна на бузата се втрива мед, така ефектът идва много бързо, това помага ако човек е в колапс и не може да преглъща.

Билетче от автомат

Сутринта изпробвах един от новите автомати за продажба на билети (проспах ходешком будката за талони). Работи идеално, само не позна спирката, от която се качих и не приема банкноти. Стъпка в правилната посока. Чрез автоматизация към прогрес.

Ебати елита, ебати и чудото.

Някой трябва да плати да не връщат Пурата.

А Милена Фучеджиева вижда интересни неща.

Да живееш в интересни времена проклятие ли беше, що ли, ама на мен вече 20 години ми писна да го правя. Искам да изтъпея от скука.

Фио гра

Това е много добро: „Сега, заради гъшия дроб, се отглеждат не само гъски и патици, но и кокошки и скопени петли, като французите наричат фио гра…“ От тук.

Готина история

Готина история от Жоро Пентаграма за „Дружба“, дупетата, метълите, пънкарите, някои други субкултурни явления и белите, които ни се случваше да правим по онова време. Тогава си бях направо малка и се мъкнех на съботните дискотеки с двете ми братовчедки в тежък пубертет, но спомените ми са много подобни. И да, намацаните с тинктура Кастелани коси.

Доматената супа

Егати, доматената супа внезапно се превърна в страшен хит. Знаех си аз, че няма нищо по-хубаво за студеното време, грип или пристъп на самота.

А равенството доматена супа = усещане за баща е едно от най-устойчивите в живота ми дотук.

Гражданските протести напоследък

Едно от нещата, които не ми дават мира при организацията на граждански протести е, защо повечето от тях трябва да се случват някъде малко преди или след средата на работния ден. Дори когато каузата е достатъчно сериозна (а напоследък повечето са такива), на мен лично ми е трудно да напусна работното си място, а предполагам това е проблем и за доста работещи, активни и с гражданско самосъзнание хора. Вероятно има достатъчно сериозни причини за това, но пък липсата на голяма група хора все пак се превръща в проблем.

Другото, което ме притеснява е възможността подобен протест да бъде узурпиран за целите на формирование от сорта на БНС, с които аз по никакъв начин не желая да бъда асоциирана.

Сложно нещо са това гражданските протести у нас, особено когато едно гражданско общество няма никакви традиции и тепърва ги гради.

Идат избори

Мумбайски евреи

В относително нелошата статия в българското издание на BusinessWeek „Строителна пустиня“ Десислава Митова пише за „фонд, управляван от еврейски мениджъри“, което ме накара да се замисля, кои, аджеба са те? Или какви поне. Граждани на Израел, евреи като етнос или нещо друго? Примерно етиопци от юдейско вероизповедание. Не че се заяждам, но след индианците от Мумбай на Миша Глени се опитвам да ситуирам някак си нещата в плоския свят, в който живеем.

А статията е относително нелоша, защото се докосва до проблема, но липсва по-задълбочен анализ, което е дефект и на останалите, които касаят България.