Аз изчезвам поне за осем дена. Малко ще кротна сигурно, няма да пиша за бити журналисти, ченгета, мутри и прочие ужасии.
Въпреки желанието ми в блога да има повече за нещата, които обичам и правя с удоволствие, преобладават някакви злободневни проблеми, които ме подтискат, плашат и тежат. Така че, малко почивка.
Категории: разни
Пускам текста от блога Изоставените деца на България без съкращения, защото продължава да ми се повдига от претенциите и наглостта на „медиците“ и от безочието на всякакви органи и институции у нас:
Кому е нужно това?!
Публикувано на септември 24, 2008 от mogilino
Съвсем случайно попаднах на новината, че Столичният общински съвет утре ще гласува дали да предостави безвъзмездно сграда на фондацията на спасените от Либия медици, “Шести май”.
Каква наглост от страна на СО! Десетки организации, които искат да развиват социални дейности в София, чакат за сграда. Втори център за работа с деца с аутизъм и защитени жилища са само два примера! На молбите им се отговаря с безумни оправдания.
С цялото ми уважение към изстраданото от медиците, но на начинаеща фондация, която не развива социални дейности, не й трябва сграда. Могат спокойно да си управляват фондацията от домовете си. Нужен е един компютър, принтер и малко място за документи. Ако обичате, децата на София имат нужда от сградата!
А за корупцията, наглостта и дебелите шкембета на СОС не ми се говори… Гади ми се от тях.
Утре, в 10,00 часа в градинката на Св. Седмочисленици. Точно срещу МВР. С мълчание.
За свободата на словото, за свободата на хората, за да не ни бият отново, за Оги Стефанов. И за всичко, за което мечтахме, почти постигнахме, но отново брутално ни спряха. Против мутрите, ченгетата, Гоцетата, Баретите и чуковете.
Ние не сме като тях и не сме малко.
Напоследък всички пишат „догатка“. Да не е минала пак някоя правописна реформа и аз да не съм разбрала?
Че с това правителство знае ли се, не се ли знае…
Категории: разни
Това, което се случи снощи с Огнян Стефанов, журналист и главен редактор на Фрог Нюз е пълен срам и позор за тази държава. Да припомним – името му е свързвано със сайта Опасните, който ДАНС затвори, защото хем е пълен с неверни клюки, хем изнася класифицирана информация.
Затворен е информационен сайт, пребит е от 6 (!) души журналист с чукове и метални пръти (!!!), а измислената ченгеджийница ДАНС, президент и правителство доволно протриват ръце заради успешно проведено мероприятие, може би?
Вървете вече по дяволите! Но и понеже края му не се вижда, ще се изнасяме явно на прибежки през Враждебна.
Los Angeles е вторият албум на Flying Lotus (Steven Ellison), а комбинацията е дъбстеп/хип-хоп/електро/даунтемпо/инди али-бали. Жестоки 17 парчета, между които Parisian Goldfish, Roberta Flack (feat. някоя си Dolly) и Testament заедно с Gonja Sufi (който ще издаде много албуми-шедьоври, а междувременно е направил с The Gaslamp Killer парчетата Robots и Kobwebs) – най-идиотския и замайващ глас, чут напоследък. + много sci-fi атмосфера на места.
Категории: музика
Дълги години се опитвах да намеря „Луна и грош“ на У. Съмърсет Моъм в библиотеката в къщи, защото бях сигурна, че е наша и съм я виждала на точно определено място. Така и не успях, даже при първото пълно преподреждане при един ремонт, някъде 93та може би. Какво стана с нея – дали я върнахме на някого, дали баща ми я взе заедно с куп особено ценни за мен книги (сред които няколко на О’Хенри и Вонегът, целия Иржи Марек и първото издание на „Билбо Бегинс“ от 70те), когато се изнасяше, не знам.
Така и не се разбра, но пък вчера си припомних защо беше цялата френетичност на търсенето ми – в 4-5ти клас рисунката на корицата с идиотските си цветове и стилизирана палма ми изглеждаше като нещо, което обещава далечни истории, а желанието да я намеря беше подклаждано после дълги години от учебниците за английската гимназия, по които се готвех като частна ученичка и които бяха пълни с текстове на Моъм.
Така или иначе, онзи ден най-сетне попаднах на нея, в един кашон на Солунска и си я закупих срещу 2 лева и мърморенето на бабата-букинистка, че трябва да вдига сергията, защото започва да вали. Снощи я изгълтах за 3 часа, въпреки че започна доста мудно и почти бях готова да я оставя. Но ме грабна с цялата носталгия по това, което се превеждаше и ни позволяваха да четем през 80те, а аз попивах покрай родителите ми, потънах и в постепенно развиващия се образ на Стрикланд/Гоген и въпреки цялата си наивност, „Луна и грош“ ми хареса.
Категории: литература
Напоследък повечето постове тук са породени от ужаса ми от града, в който живея и от пътното движение в България изобщо (по едно време бях зациклила на тема българска политика, реших да намаля леко, ама не – ако не е едно, ще е друго). Започва да ми писва, а и май не съм единствената – вчера по темата са писали Никола и Комитата.
Другото, което забелязвам, всъщност направо ми се набива на очи последните месеци е бейби-бума, който България в момента изживява. Всички чакат първо, второ или даже трето дете, при мен само има пет момичета в майчинство, четирима татковци и няколко очакващи и изобщо, кой ли няма бебе днес. Което е прекрасно, пък и най-сетне ще се затворят човките на стоте интелектуалци-родолюбци-гоцелизци, които непрекъснато известяват края на българЩИНАТА, изчезване на нацията и не знам какви още апокалиптични бедствия (според тях), породени от демокрацията и пазарната икономика и прочие дивотии. Ето ви, чички, резултат от икономическия растеж.
Как обаче тези хора ще отгледат децата си, съвсем не ми е ясно. В нашия любим, прекрасен, столичен град. В момента вече няма места в детските градини (каква истерия около записването, какво чудо, пък и лелките избягаха), улиците са зверски задръстени, а трафикът е такъв, че децата се водят навсякъде, защото и нормален човек не може да пресече. Ако не те прегазят, някой ще те изръси за пари и ще ти вземе телефона.
Най-безумно обаче е положението с новите квартали, като Малинова долина и Манастирски ливади, в които едва ли някой е предвидил да има нови градини и училища, така или иначе на кой му дреме? Не знам сега живущите там къде си пращат поколението, но най-вероятно е или в съседните квартали, или някъде в центъра, докъдето се стига с кола, губи се време, стои се в задръствания, а хлапетиите никога няма да знаят какво е да се моташ след даскало и да правиш бели по пътя. Може би сега не се усеща толкова силно, но когато ножът опре до кокала на всички тези млади хора, които се заселват в момента там, ще стане страшно. Не може да строиш нови квартали и там да няма никаква инфраструктура. Всъщност може и това, добавено към отпадните води в мазите, калта, липсата на училища и градини, места за игра и спорт и градски транспорт, задръстванията, паркиралите една върху друга коли ще се превърне в много сериозен проблем. Гета вече има достатъчно, както и загубени за обществото хора.
Такива мисли ми се въртят в главата последните дни. Казано е: поискайте, и ще ви се даде, но не знам дали достатъчно силно искаме да живеем в нормален град. Нещата никога няма да се върнат, но трябва да се поправи това, което стана, защото докато има повече ученици в моловете, отколкото в час, тази държава никога няма да се оправи.
На ъгъла на Иван Гешов и Цар Борис ІІІ копаенето и извозването продължава със страшна сила.
По план трябва да бъдат изкопани 700 000 кубика (седемстотин хиляди), небостъргач ще има, а изкопът за него ще е 62 метра дълбок. Информацията е от изкопчията, за невярващите.
Не искам да си представям какво чудо ще се роди отгоре, явно молове в Моландрия вече не са достатъчни. Плашим се направо!
П.С. Някъде другаде в София става нещо също толкова безумно, но засега не знам какво, хилядите камиони, които извозват пръстта са на Агрокомплект.
* Заглавието на поста е заимствано оттук, да живее другаря Ким Чен Ир!
 | козела на две хиляди и девета |
 | Павел Николов на Коледни аромати |
 | Макс на Предколедария |
 | климатици на Предколедария |
 | nname на Предколедария |
