Созопол 2008

Малко снимки от Созопол от това лято.

Птиците (по Хичкок).

Защо все още те обичам.

Скудерията.

Лодки.

Гошо от Веселие.

Естествения хабитат на Гошо.

Винтажна моторница от ГДР.

Синьо-зелено.

Траулери.

С “Радост“ към Св. Иван.

Остров Свети Иван и обитатели.

Една от малкото останали сенчести места, последните десетина години от острова почти са изчезнали дърветата.

Сенки.

Пазителите.

Падналият ангел.

Стъпала от стария фар, от преди новата ера. Останалите са в частни колекции, като 99% от артефактите в региона.

Иван от Св Иван

Новият фар. За съжаление оригиналната френска оптика и облите стъкла са се изпочупили от градушка през 70те години, сега вместо на газ фарът работи на електричество. Оптиката е руска, с крушка от 500 вата.

Табелка от френските производители, началото на 20ти в.

Отгоре. И неработещата аларма за мъгла.

Череп на делфин, адски лек и порест.

Черупка.

Популация от редки видове птици на Св. Иван.

Снимки Крис и 2-3 аз.

Мрете по-бързо

10 загинали за денонощие в катастрофи, от които 4ма ще бъдат разпознавани чрез ДНК тестове.

450 загинали за месец.

20% от парите за здравеопазване в България отиват за пострадали от катастрофи.

Отлагат се планови операции, защото в реанимациите няма места заради жертви на ПТП-та.

Катаджия избива потребителски заем средно за седмица.

100 километра магистрала се правят за около 100 години, от 3 правителства, на петорна цена и по-възможност некадърно.

Копелета нещастни, или мрете по-бързо, или влизайте в час, защото нито искам да ви плащам за простотията, нито искам да се чувствам като пушечно месо.

А за гъзарите с голфовете и аудитата, който карат с 200 по градските улици (е вълнуващо е да видиш град за първи път, ама все пак) – 10 години само за модел и марка. И да, Стависки, убиец си.

If you have half-a-brain…

Култова сцена: Анджелина Джоли след куп каскади накрая сваля на гуми червения вайпър, радиото се включва и от него започва да звучи If you like Pina Coladas, and getting caught in the rain. If you’re not into yoga, if you have half-a-brain… Няма по-нелепа песен в по-нелеп филм.

Иначе Wanted на Тимур и неговата команда си е като на Тимур и неговата команда. Ужким як, но с доста гнусен после-вкус (важи и за предните произведения).

N.B. 40 Most Softsational Soft-Rock Songs е най-доброто предаване на VH1, а в класацията за лигав рок The Pina Colada Song на Rupert Holmes заема достойната трета позиция.

sycophant

sycophant е една чудесна дума.

–noun
a self-seeking, servile flatterer; fawning parasite;

Synonyms: toady, yes man, flunky, fawner, flatterer;

или

мазник, подмазвач, подлизурко.

И в Уики.

Пак е събота сутрин

Усещането сутрин след един час в басейна предната вечер е съвсем различно. Как да не се захване човек с нещо ползотворно?

А и този час е чудесно оправдание за debauche с разни неща.

Нещо, което в тези горещи дни не мога да разбера е: кой умник разрешава на натъпканите догоре (със сигурност над позволеното) самосвали да минават на 35 градуса по току-що асфалтираните улици, като локалното на Цар Борис ІІІ. Резултатът е ясен на всички. А дупката за новия „мол“ на Гешов и Борис е нещо огромно, три седмици изкопни дейности, тия по проект за бомбоубежище за Шанхай ли работят? Разбрах обаче, че небостъргачът в съсесдство засега се отлага, поради разни причини.

Поне по един басейн да направят, че половин София се е изсипала в този в квартала.

А сега кафе и Bosa Noga на Fatima Spur und die Freedom Fries.

Нано-технологии в храната

В Businessweek дебатът на седмицата е за използването на нано-технологиите в хранителната промишленост.

В интерес на истината, аз изобщо не знаех, че подобни технологии се използват в производството на някои храни. Това е по причина, че компаниите не са длъжни да докладват тяхната употреба, за разлика от тази на генно-модифицирани продукти.

Въпреки че нано-технологиите са в помощ за доста неща, като например избягването на зарази, а вероятно в бъдеще ще доведат до намаляване на разхода на енергия, доста учени сравняват нано-частиците с тези на азбеста, а тяхното вдишване и поглъщане се свързва с увреждане на мозъка, Паркинсон и ракови заболявания. Засега колкото мнения има за, толкова и против, но все пак е притеснително, че не знам какво ям, а и без нано-технологиите е достатъчно сложно вече.

Истински вкус на Крюм Брюлю

Сладоледът е с истински вкус на Крюм Брюлю. Може да са имали предвид crème brûlée, не знам, но пък наистина е вкусен. Само не искам да научавам този голден колор с какви средства е постигнат.

Някакво раздвижване около случая Стависки, ама не там където трябва

Забелязва се обезпокоително засилване на активността на някои медии (БТВ и подобни) преди новото дело на Максим Стависки на 24 септември (човекът с безпрецедентната присъда), като главен медиен герой изведнъж става Красимир Горсов, баща на жертвата на катастрофата Мануела. „Любителски записи“ изскачат удобно месеци по-късно, хвърлят се недоказани обвинения, като общественото мнение се насочва в удобна посока. Няма да коментирам, тъй като това преди мен много по-добре са направили Иван Бедров, Деян Делчев и Даниел Стефанов, но все пак е добре понякога човек да се замисля дали това, което му се поднася, е чиста монета. Поне преди да се нахвърли да разскъса някой.

Update: Журналистка от БТВ пита майката на момичето дали очаква „спонсорите“ (така ли се казва вече, че нещо не се сещам?) да се отдръпнат след разкрититята. Спретнете още някоя интрига, да видим дали ще остане някой да помага на момичето. Не стига, че се натресла челно в шампиона, че и ще и се помага, как не.

А някаква Илиева от Велико Търново иска линч даже за Красимир Горсов. 15 минути ефирно време. Половината емисия. В интернет коментарите пък изразявали възмущение он поведението на бащата. Истерията ескалира ли ескалира. Колко интересно. И най-вече гнусно.

„Защо сме русофили“ в „Дневник“

От статията на Бойко Пенчев в Дневник Защо сме русофили?:

„Яростното българско русофилство е рожба преди всичко на антизападната и особено на антиамериканската нагласа. Това е старата съпротива на недоразвитото срещу модерното, на периферията срещу метрополията. На неразчленения колективитет срещу индивидуализма и присъщата му персонална отговорност… Неприязънта към Запада има дълбоки социални и психологически причини. Рисковано ще ги обобщим така: Западът винаги е обозначавал онзи полюс на прогреса, спрямо който ние сме изостанали… Русофилството е израз на желанието ни да си останем същите. Западът е като свръх-Аз, който ни поставя някакви норми за постигане. А ние не искаме – те ще ни кажат на нас… И се започва – славната българска история, култура, интелект, полова мощ, спортни успехи и какво ли не. Само и само за да оправдаем леността, с която киснем в ориенталското си шуробаджанашко блато. И се възхищаваме оттам на руските танкове.“

Националните ни комплекси приемат формата на филии и фобии сигурно вече повече от 200 години. Но явно за тях и за това което ги поражда лек няма.

Не знам

Не знам, честно.