
Като съм започнала с мрънкането от вчера, да продължа в същия дух:
- никой не знае кога ми е имения ден и получавам аплаузи и картички само от най-близките ми хора;
- най-тъпо е преди отпуска, особено ако трябва да се оправяш с резултати за първото шестмесечие и куц проект едновременно. Не ми се става от леглото, не искам да вали, или поне да вали, само докато съм в леглото, искам да си приготвям багажа, а не да се разправям с идиоти почти денонощно;
- и като казах, че не мога да си намирам паста за зъби, четки всъщност си намирам трижди по-трудно, защото ползвам само ultra-hyper-soft такива, ако може без релеф, гумички и с тясна глава. Последното ми попадение е някакъв diamond модел на trisa, но съм убедена, че следващия път като отида на същото място, няма да има същия модел. Винаги става така, а четките се съсипват на два месеца максимум. Същите близки, които си спомнят, че имам имен ден днес, ме съветват да си купя поне десет като попадна на нещо читаво, но си представям как изсипвам сто лева за четки за зъби. Мхм.;
- не мога да разбера дали Господинов, Волгин и Карбовски осъзнават, че са на път да се превърнат в същите смешни чички като по-старото поколение писатели;
- какво става у нас направо не е за преразказване;
- за да не е съвсем черна тази емисия – Еленко е пуснал много хубава статия за блогването от Джак Шед. Началото гласи: „Да говориш за блога си е като да говориш за кучето си. Темата е тъпа за всеки друг, освен теб“.
Следва прогноза за времето.