Събота сутрин с кафе след идиотски пет дена. Обръщам се назад и виждам, че в тези дни съм писала за досиета, лицемери, досиета. Животът ми се е превърнал в чорба от нерви и проблеми, която ми е трудно да изсърбам, защото не смятам, че нещата трябва да са така, както са.
От време на време обаче е добре човек да поеме дълбоко въздух, да погледа звездите над София, да вечеря с приятели, да поговори за разни неща, да се вслуша в музиката и да се отпусне.
Така или иначе дневния ред няма да избяга. И както се пееше в една песен – дами и господа, нека да запазим добро настроение… Затова сега ще си пусна Benjamin Biolay, ще пия кафе и ще примижавам на слънцето, което влиза през лозовите листа на прозореца.
