На прозореца ще стоим закачени

На концерта по случай рождения ден на Димитър Воев в Славянска беседа свириха и пяха и доста млади хора (хора, няма да ви споменавам всички поименно, защото не запомних имената на групите) освен старите муцуни, което ми дава надеждата, че в България рока няма да умре, въпреки признаците които дава.

На снимката са група Ас, които забиха много яко. В неделя, 25ти май ще свирят в Три уши, за който иска да чуе. На флаера до тяхното име е отбелязано punk/funk/wave. Само хубави думи и за момчето с дългата коса и баса, от Под дъжда май от Дъждовни цветя.

Концертът беше адски носталгичен, не само заради повода и парчетата на групите на Воев, но и заради читалищната атмосфера, рокаджийския ентусиазъм и хората, събрани от любовта към хубавата музика и текстовете, които значат нещо. Една шепа различни, колкото да напълнят читалище, но както вчера си мислех, който не умря, избяга, а аз си повтарям “оставам, ама ми се заминава…” от едни други момчета, които не правят рок, но казват сериозни неща.

Други две неща: читалище Славянска беседа, като всяко друго читалище у нас е занемарено, но за капак залата отвсякъде е затисната от ресторанти, а вътре се носи миризма на пържено и скара. Затова и няма нищо учудващо в това, че прохождащата култура у нас, от детски театри и групи мутира в кръчмарска и пошла култура за възрастни. Просто друг път няма. А на чичкото-журналист, който обясни, че времената били други, ама комсомола им давал по 25-30 лева на ден, а ние сме виновни че у нас днес няма ни рок, ни класации по продажби ще кажа, че до голяма степен вие сте виновни, защото отрано се продадохте евтино, както почти цял народ.

Нещо от Воев като заключение:

Плътно до своето рамо си ти,
златни нашивки и голи гърди.
С камшик дирижираш грозни деца,
със стиснати зъби те пеят сега:
Ние сме болен продукт
на своето време и вашия труд.
Градски устроени празни съдби,
със смъкнати гащи, навели глави.
От срам.
Човек със анцуг грухти през града,
с дебел пръст ме сочи на свойта свиня
и те любезно на смърт ме осъждат,
а своето семе в “Москвича”
развъждат.
Аз съм едно малко перде
и ти ако искаш, ела да сме две.
Така на прозореца ще стоим закачени,
за да закрием всички вътрешни
проблеми.
Левски и Ботев останаха само на камък,
славеят на Славейков паниран е по-сладък,
а ваш’то сърце се разтваря в чиния
за “сръбско”, “хеви метал” и гроздова
ракия.