Един свят 2008

Между 7ми и 11ти май в София се проведе Един свят, фестивал за документални филми за човешките права най-общо казано, част от One World Festival, чешка инициатива, която вече е преминала границите на Чехия и предлага много интересна селекция от филми.

Добрата новина за нас, която организаторите съобщиха при закриването е, че в България Един свят ще се провежда всяка година, но освен това ще има мини фестивали в други градове, като следващия е Благоевград. Всеки месец ще има прожекция на филм в рамките на инициативата, съпроводен с дискусия, а актуална информация ще се появява в уеб-сайта.

Успях за съжаление да изгледам само три филма, но си харесах още няколко, които се надявам все пак някога да видя. Като цяло идеята и подбора много ми харесаха, а от подобен форум определено има нужда. Темата за човешките права у нас минава като инициативи на охранени НПО-та или по правителствена линия, така по между другото, а какво всъщност представляват и какво става по света и у нас твърде малко знаем.

Така че бройте ме за следващите прожекции, а ето какво видях:

Врагове на щастието / Vores lykkes fjender, реж. Ева Мулвад / Дания-Норвегия-Финландия, Амстердам ’06 – „Сребърен вълк”, „Сънданс” ’07 – Голямата награда на журито в международния документален конкурс

Филм за Малалай Джоя, афганска жена – политик, изгонена от парламента през 2007. Не спира да се бори за промяна на системата, заклеймява присъствието на военни феодали (warlords) и военопрестъпници в управлението и не на последно място, бори се за правата на жените в тази забравена от Бога държава. По тези причини има няколко опита за покушение срещу нея, което не я спира и е наричана “най-смелата жена в Афганистан”.

Филмът е много вълнуващ и добре направен, а в него могат да се видят дребни моменти, в които Джоя помага на обикновено семейство, което не иска да даде малката си и образована дъщеря на местен феодал за жена, защото хорицата осъзнават, че тя има по-добро бъдеще. Каквото би могло да има и Афганистан.

Реакцията / Реакция
реж. Григори Амнуел, Владимир Герчиков/ Русия

Филм за реакциите около процеса и присъдата на Ходорковски. Заснети са обикновени хора, една дама от правозащитна организация, протестиращи младежи. Филмът като цяло не е нищо особено, но обяснява възхода на Путин и сегашната политическа ситуация в Русия.

Моят живот като терорист / De Terrorist Hans-Joachim Klein
реж. Александер Оеи / Холандия

Изключително интересен за мен филм. Не заради личната история на Клайн (майка от еврейски произход, която се самоубива след излизането си от Равенсбрюк, баща нацист и полицейски служител, който го тероризира брутално, тежко детство), недоучил механик, който се обръща към крайно-левите идеи в началото на 70те във ФРГ и постепенно става терорист. Матрица, която не е спряла да бълва младежи, готови да загинат за някаква кауза до днес. Не и заради постепенното осъзнаване какво стои зад терористичните групи и докъде водят техните действия.

Интересен ми беше заради късчетата история, които не бях срещала до момента, въпреки материалите, които съм изчела за Фракция Червена Армия, Баадер-Майнхоф, Червените бригади, убийствата на Алдо Моро и Шпрингер и прочие.

В тази калейдоскоп от спомени могат да се срещнат Сартр, Симон Синьоре, Абделазиз Бутефлика, Йошка Фишер, Муамар Кадафи, Карлос Чакала, а постепенно с хода на разказа става ясно, че зад нападението над сградата на ОПЕК пред 1975г. във Виена стоят либийски петролни интереси (а вероятно и алжирски). Интересно е да се чуе от участник в събитията за помощта от арабски държави за червено-черния тероризъм, които зад освобождението на Палестина крият икономически аспирации и това, добавено към знанията ми за източно-европейската помощ за други фракции и групировки, присъствието и помощта на леви интелектуалци, лагерите за терористи в Близкия Изток, образите на обезверени, но търсещи промяна млади хора рисуват картината на света през 70те, какъвто ние не виждахме.

Предполагам, че тази липса на поглед е повод за въпрос след прожекцията, зададен от младо момче към продуцентката на филма: “Защо мислите, че има връзка между онзи тероризъм от 70те, който е на политическа основа и този сега, който е на религиозна, като явно не е така” (свободен преразказ), а женицата се постресна и отговори, че общото е в тежкото детство на терористите, които ги води до крайни действия. Тогава напуснах залата.

Дайте повече филми и фестивали.