Проблеми във Френската гимназия в София

Боже, искам един ден, в който да не пиша за простотии, които се случват у нас.

Ще пусна непроменено писмо-декларация от педагогическият колегиум на 9 ФЕГ “Алфонс дьо Ламартин” – София, публикувано и от в-к Дневник.  Информация има и тук, в сайта на училището.

С настоящия пост искам да изразя своето недоумение и възмущение от това, което се случва с гимназията. За пореден път усилията за промяна, по-добрите постижения и паисиевското усърдие на цял един педагогически колектив не са поощрявани, а напротив – мачкани и спирани от чиновници, които реално не се интересуват от образованието на българските деца (Лисабонска стратегия, конкурентоспособност – колко хубаво звучат тези фрази по семинари и конференции, нали). Петър Мутафчиев беше написал нещо по повод прабългарите, които имали традицията да бесят тези, които проявявали способности над посредствените. За да отидат да служат на Тангра.

А аз лично не съм хванала г-жа Малинска като управленец, но е единствения учител по математика, който успя да ме накара да решавам задачи, а не само да отбивам номера с “не ме интересува че ти стига четворка, ти можеш повече”. А и явно е одобрявана и от учители, и от ученици. Ако пък наистина става и въпрос за имотни интереси към мястото в двора на сградата, предназначено в момента за салон и библиотека, това е най-тежко посегателство над изконна българска ценност като желанието децата да се изучат по-добре и в по-добри условия.

И каквото и да става, това пък съвсем не бива да рефлектира върху учебния процес и учениците, на които предстоят важни изпити точно в момента.

Писмото:

Девета френска езикова гимназия “Алфонс дьо Ламартин” в София устоява на институционалния натиск на Министерството на образованието и науката (МОН), който е повод за недоволството на педагогическия колегиум. В последните седем години благодарение на доброто управление на директора гимназията стана привлекателно място въпреки задълбочаващите се проблеми в образователната система. И тук се получава парадокс: колкото по-добре управлява един директор, толкова по-недоволни са “върховете” от него обратно на всяка разумност и логичност.

За последните седем години в гимназията са направени над 50 проверки от различно естество от МОН! Този факт буди недоумение, защото същностната реформа в образованието все се отлага, но чиновническата бдителност по формални, буквоедни параметри се увеличава, и то само към определени училища. Ако с тази усърдност се проверява всяко училище, вероятно нещата щяха да бъдат перфектни като документация и фактология (и какво от това?!), но щатът на министерските служители щеше да бъде многократно раздут, за да смогнат въпросните с непосилната работа.

Директорът на гимназията е дългогодишен учител, който е назначен след драматични властови колизии при предходното ръководство. Той се ползва с подкрепата на педагогическия колегиум, умее да управлява добре, не толерира корупционни практики, вслушва се в мнението на учителите, когато то откроява компетентност в съответната област, съумява не само да подобрява материално-техническата база, но насърчава новите образователни европейски практики – работа по проекти, езикови обмени и пр. И колкото по-добре се справят ученици и учители, толкова по-чести са проверките в гимназията и наказанията на директора… За да се стигне до скандалната за нас ситуация, че след поредната буквоедна проверка директорът е уволнен, и то точно в навечерието на 24 май!

Този абсурд навежда на мисълта, че някой има амбицията да подмени това ръководство с цел манипулация и контрол в зоната на послушността. Ще припомним, че инициативата на учителите от Френската да напишат шестици за края на учебната 2006-2007 г. се превърна в “новина”, като по този начин преподавателите артикулираха драматичните проблеми в образователната система и алармираха обществото за това, че няма свежи сили в системата, че талантливите учители напускат, нови млади не постъпват, а качеството пада.

Ефектът се сведе до “Всяко чудо за три дни”, а МОН хвърли око на Френската и веднага предизвика проверка, констатираща, че директорът не може да се справи с учителите, разбирай властово да им размаха пръст да си траят! Нещо повече, в публичното пространство директорът изрази подкрепа, без да се страхува за мястото си. След злополучната учителска стачка и от Френската си отидоха шестима от най-добрите преподаватели, за което вината е не на системата, разбира се, а на директора, който не е съумял да ги задържи, както би си измила ръцете не консервативната, а консервираната институция МОН с министър Даниел Вълчев, имащ пряко отношение към случващото се, и нейният подгласник и послушник РИО в лицето на Ваня Кастрева. Странно защо техните “талантливи” кадри не напускат! Те добре са се окопали в чиновнически комфорт и учителят за тях е последна грижа. Ако сменим стиловия регистър, бихме могли да кажем, че образователните институции нямат потенциал от човешки ресурс да случат реформата, но имат механизми да тероризират малкото останали кадърни учители и директори. Никога институциите не са работили в синхрон и с уважение към учителите, затова пък винаги са били административна санкция, и то по показатели, стоящи твърде далеч от качеството на образованието! МОН и РИО не могат да простят свободолюбието на учителите и тяхната гражданска будност и си “връщат” за написаните шестици с уволнение на директора шест месеца по-късно! Самият министър не може да прости на учителите, че не бяха послушни!

Зад всичко случващо се съзираме конфликт на интереси и корупционни намерения, неумело прикрити зад загриженост. От основаването си гимназията няма физкултурен салон, а този, който е наличен, се намира на тавана. След като поредица директори не съумяваха да ликвидират полуразрушената, опасна за учениците сграда в двора на училището, бивш център по практика, настоящият директор успя да се пребори за нейното срутване с цел построяване не само на физкултурен салон, а и на актова зала, библиотека и т.н. И ако този факт е радостен за ученици и учители, за други е повод да предявят претенции към тази апетитна и скъпа територия в центъра на София, може би и там да цъфне някой мол. Явно има апетити и е нужен директор, който ще бъде послушен. И след като настоящият директор не е от тези, тогава защо да не бъде отстранен, за да не пречи! Изтъркана, но работеща в “правовата” ни държава схема…

Тогава за какви европейски ценности говорим, за какви иновации в образованието, за каква креативност, когато подменящи истината властови и персонални амбиции властват и побеждават! Обидна и срамна родна картинка…