Груфти

Преди няколко дена се опитвах да обясня какво е “груфти”, явно позабравена субкултура от края на 80те и началото на 90те.

В общи линии по онова време груфтитата у нас слушаха основно The Cure, Depeche Mode, Нова Генерация и Dead Can Dance (а по-отворените Bauhaus и Joy Division), четяха Бодлер, а градските легенди разказваха, че спят в ковчези и пият кола с прах за пране, за да си избелват лицата. Най-груфтест, така да се каже беше Емо от Виолетов генерал, чиято стая според запознати цялата била в черно – стени, матрак и черчевета, а единственият предмет вътре бил истински череп. За груфтита минаваха и дарк уейвите (даркери според някои) на Кравай, стилизирани като Робърт Смит, консумацията на прах за пране явно бидейки незадължителна.

След чудене откъде идва и накъде е изчезнало това наименование се порових в нета и открих, че е използвано предимно в Германия, а Уики в статия за гот-субкултурата казва: “In 1980s and early 1990s, members of an emerging subculture in Germany were called Grufti[e]s (English “vault creatures” or “tomb creatures”); they generally followed a fusion of the gothic and new wave with an influence of new romantic, and formed the early stages of the “dark culture” (formerly called “dark wave culture”)”, което значи, че не сме били прекалено назад като времево измерение, а субкултурите като че ли най-лесно навлизаха от Германия. Груфти времево, а и културно се позиционира някъде между пост-пънка и гот-а, но не е оставил особено забележим отпечатък.

Попаднах и на информация за статия в сп. Българска етнология, бр. no.1/2004, Етнографски институт с музей при БАН – “Младежките субкултури в България през 80-те и нач. на 90-те години на ХХ век”, която ще ми е изключително интересно да прочета, чувствайки се част от точно тази субкултура – хлапе, висящо на Кравай през пролетта на 89та с идеята да е част от най-хладната тълпа в София. А там бяха Милена, Васо Гюров, Воев и други личности, които вече бяха придобили култов статус в ъндърграунд средите.

Така на моменти се присещам за разни неща като груфтитата, Мухъла (легендите за него май ще са отделен пост), Кравай, гребените с пяна за бръснене и сух пастел на прах, касетките с концертни записи, черните сака със значки, прическата през май 89та, която докара майка ми до ужаса, че няма да ме приемат никога в езикова гимназия, защото и без това не сме от подходящо семейство, концерта във Фестивална 90та, заради който след това ни викнаха при другаря Коларов, концертите в Бирената, Зелен шум, Емо от Генерала, смъртта на Воев и ми става хем малко тъжно, хем хубаво. Цветя от края на осемдесетте.

Ценни неща тук и тук.

П.С. Докато пишех това преди два дена, Радан пусна хубава статия, в която напомни, че докато някои са чели Бодлер и са чакали демокрация, други са чакали Лепа Брена.