За кино “Одеон” от Първан (и мен)

Хубав и тъжен пост от блога на Жоро и Първан. “Унищожават кино Одеон” с автор Първан много точно изразява това, което напоследък си мисля, когато минавам оттам и се спирам по навик, за да погледна какво дават тази седмица и вместо черно-бели снимки откривам нелепа гледка.

“…Едва ли е нужно да обяснявам какво значи за София кино “Одеон”. Откакто съм тук, имам навика да пресичам до ъгъла на киното и да зяпам какво дават. Понякога като запълване на време, понякога – с ясната идея да вляза и да гледам нещо от отлежалото кино. Претръпнал съм и към превода в залата, и към прекъсванията на филмите, и към ръкоплясканията, с които публиката подканя киномеханика горе в кабината да понагласи картинката. Хилил съм се на сочния коментар, който един от преводачите има навика да пъха между репликите на филмите. Чакал съм преводачка да дойде в задръстването, за да има прожекция. Пил съм от виното, с което черпеше директорът. Събирали сме хора по тротоара отвън, за да не се провали прожекцията. Или сме стояли на пода в претъпканата зала. Няма да забравя как се радвах, когато преди години директорът на “Одеон” взе един киномеханик и се катериха из килерите на университета, за да оглеждат едни забравени киномашини…”

Едва ли е нужно и аз да обяснявам какво е това кино за мен – първите филми, на които ме водеше майка ми и които не даваха никъде другаде, ами че те си бяха почти забранени по онова време, ходенето в “Одеон” беше едновременно бягство и от реалността, и от системата, после бягства от даскало, за да откриваме света на Бунюел и Фелини, опашката за Параграф 22, надраните ленти и лелката-преводачка, която насред филм с надписи казва “и ето тук има сега едни оргии”.

Мдам, променят се нещата – къде за добро, къде за лошо, отиват си късчета от едни мои двадесетина години, в които се научих да виждам киното с други очи и да го обичам въпреки лошите копия, скъсаните седалки, звука.

Много мрънкане се насъбра напоследък, въпреки почивните дни. Сигурно е от дъждовното време. Може пък грациите, които пият кафе в Одеон да изгледат “Пътят”.