Не мога да разбера за какво у нас се провеждат кампании за образование и познаване (education and awareness в оригинал) на рака на гърдата, разни манекенки и какви ли не псевдо звезди се разхождат по билбордове с тениски с розова лентичка, а когато една жена с бучка отиде да вземе направление за мамограф, отговорът е: “ами свършиха, елате другия месец, ама в началото, че пак ще свършат”.
За каква профилактика изобщо можем за говорим, когато достъп до диагностика и преглед нямат даже хора със симптоми?
П.С. Да, някой ще ми каже – можеш да отидеш и да си платиш. Мога, но не искам. Не виждам смисъл всеки месец да внасям огромни суми, а после да плащам пак.
П.П.С. Идеята на поста е колко са безсмислени всякакви кампании, когато няма база. Смисъл би имало, ако се подхванат нещата от другия край.
6 Отговори so far ↓
elitsa mateeva // май 6, 2008 at 5:12 pm |
да споделя от личен опит. През лятото, когато си почивам при родителите във Варна обичам да спортувам в едно фитнес салонче и така след един активен спортен ден усещам аз подолен проблем и хуквам по прегледи от лични лекар си взех направление и после едно въртене при доктори със заплащане на държавни такси разбира се за преглед-на финала понеже майка ми е доктор колега един вид, решихме и си отидох на частен преглед при познат сигурен специалист-обаче вместо на проблемното дясно място, се оказа,че трябва да обърна внимание в друга зона… и така…не вярвам на тези кампании и като ме боли нещо си плащам, плащам за стоматоголг, плащам за снимки на зъба, плащам за преглед на язвата, и въобще трябва да се плаща
крис // май 6, 2008 at 9:22 pm |
елица, от коментара ти не става съвсем ясно каква ти е позицията. нещата, които разбрах след като го прочетох, са следните – а.) обичаш да спортуваш, б.) предпочела си да ползваш услугите на частен лекар и в.) трябва да се плаща. възмущение ли изпитваш или трябва да плащаме?
иначе, положението е абсурдно, наистина.
дано доживеем в бг да оправят скапаната здравна система и данъците ни да отиват по предназначение. ако това стане, кой знае, може здравната култура на българина да се отлепи от нулата и да не ходим със полудовършени пломби и болежки и да си казваме “то ше мине”.
може би едва тогава тия awareness кампании биха имали някакъв ефект.
elitsa mateeva // май 7, 2008 at 5:46 am |
кампаниите в този си вид ми се струват абсурдни, след като няма реален резултат- при условие, че имам направление не е нормално да се плаща за едно опипване :) от страна на чичо доктор, не вярвам в здравна система акумулираща се в събирането на налози от пациентите…
kassitra // май 7, 2008 at 8:06 am |
От една кампания би имало смисъл тогава, когато им резултат, който може да се приложи на практика- в конкретния случай – да помогне на някого. От този тип кампании единствената последица е популяризирането на проблема – ок, има го, много широко е разпространен / наистина много/ и – дотук…с резулататите.
А сега някои факти от личен опит:
1. В провинцията изпращат жена на мамолог в Ракова болница не с направление, а с една бележка. Виждайки бележката, докторът в болницата започва да пише подобна бележка до личния лекар в провинцията – един вид ‘аз сега ше им начукам канчетата на тия’. На това място би се стигнало до абсурдно разкарване на болен и ужасно притеснен човек, затова – си плащаме – и преглед, и снимки и всичко. Не защото така е по – лесно, просто защото друг вариант е АБСУРДЕН.
2. Оказва се, че се налага операция- трябват изследвания плюс направление за влизане в болница. Отивам да взема всичко това в провинцията и лекарят ми казва, че нямал направления!>!>и че съжалявал!?!?!? Аз изобщо не обичам да ми се налага да се карам с някого, но в подобни случаи професията много ми помага и получавам каквото трябва.
3. След операцията няма реанимация – след един час болният си е в стаяата и е добре да има някой при него- някой близък, а ако близкият е медицинско лице -още по- добре, щото ако не е – просто не знае какво да прави. В най- страшният смисъл. Трима души с още толкова придружители – общо 6 човека-в стая 4 на 2 метра. с три легла.
4. В момента сме на етап регистриране като временно пребиваващ, за да могат следоперативните процедури да се извършват в София. Като добия още впечатления, ще пиша.
5, но не по важност – свалям шапка на лекарите в Ракова болница!!!Карат ме да вярвам, че все още има надежда нещата да се оправят.
П.С. А иначе – за кампаниите- може би ако се намалят лентичките, пейките и красивите фланелки за сметка на създаване на някакви спомагателни центрове, примерно, които някак да централизират процедурата по лекарства, терапии и търчане, би било добро начало.
trixter // май 7, 2008 at 7:27 pm |
Ами както е казала Сирополу-хаосът в здравеопазването трудно ще бъде преодолян.
http://www.dnes.bg/article.php?id=51185
Оф, аман вече.
nervousshark // май 8, 2008 at 4:12 am |
Мдам, докто такива дават акъл, а други си правят каквото си искат, положението ще става все по-трагично.