Блогът на нервната акула

Нов термин: “блогови игри”.

В изказване на Иван Искров.

По случая за оная банка, в он-лайн изданието на един влиятелен вестник изпълнителната директорка на същата банка казва “Да, в интернет пространството всеки може да се изказва за съжаление. Дори в съвсем сериозни форуми - да оставим настрана bgmamma, където са всъщност започнали да се развиват нещата… Оттам и после хора са си правили блогове и са писали някакви неща, че банката няма да фалира, но са използвали думи, които карат хората да си мислят, че ще фалира.”

Уважаема госпожо, влезте в 21ви век и помолете ПР отдела Ви да си изядат каскетите.

А уважаемият вестник да налага повече цензура там където е нужно - при хомофобски, расистки и пр. изказвания.

Не е смешно, обаче под статия за блъснат от автобус възрастен човек попаднах на следния коментар:

“Ей, не се накраде Костов, та и шофьор е станал… “.

Не можах да се въздържа.

In Ghost Colours на Cut Copy е тава, която създава добро настроение.

Кашата (по-софистицирано би звучало патчуърк, ама няма пък) от рок, хаус и електро, с реминсценции към ню уейва и малко дискаж, ама съвсем малко, без да се изпада в сладникава носталгичност и една идея ELO и New Order грабва още от първо преслушване, и макар да звучи като манджа с грозде, към момента е най-доброто, което съм чувала тази година.

Идеален за препускане из града, за чаша бира с приятели и нощни приключения.

До онзи ден не знаех, че жителите на Бомбай са индианци.

От последния брой на Businessweek, в ревюто за новата книга на Миша Глени “McMafia: Пътуване през глобалния криминален свят”, преводен материал.

Както се казваше някъде: не стреляйте по преводача, той толкова си може.

П.С. Може да отворя рубрика Не стреляйте по…

Истерията около ПИБ придобива застрашителни размери. Офисът жужи, въртят се телефони, звънят телефони, мейли, кюта, блогосферата бълва пост след пост. Само официалната преса мълчи. Засега. По-интересното е, че от банката мълчат, а кризисен ПР трябваше да се задействал досега, за да се ограничи размера на щетите (преди 2 седмици чух за първи път нещо по повода).

Каквото и да става, е интересно да се наблюдава. Класическото развитие на ситуацията е ясно, но може да има изненади.

Вече над 30 години се удивлявам в каква държава живея. И това удивление ще продължи до последния ми дъх, сигурна съм.

Новият вътрешен министър г-н Миков смята, че списание “Шпигел” (нещастни антибългарски кампаньори) били измислили съществуването на мафията у нас. Иначе имало някакво “интересно” преплитане на интереси, но … ” …и на срещата с посланиците от Европейския съюз по въпроса Дупница си позволих да заявя, че става въпрос за много интересно преплитане, преплитане между съмнения за черен, минаващ през сив и абсолютно легален бизнес, за политическо влияние, за съжаление за публична подкрепа, реализирала се на местните избори… и за едно относително позитивно или най-малкото добро отразяване на този феномен от медиите. Това го наблюдавам всъщност и по други такива случаи, т.е. един възел, който ние трябва да развържем. Прави впечатление, че много често те попадат в медиите в позицията на робинхудовци, и мисля си, че част от обществения отпор към тези явления трябва да се води на всички фронтове.” Егаси словреда, егаси мисълта, такива не съм срещала, откакто НВСВ беше премиер на държавата. Кажи ми Ленче, да ти кажа какво е искал да каже министъра.

Междувременно някакъв чиновник, г-на Иванковски (зам.министър) скрива писмо от Европейската Комисия от “ръководните фактори” в България. А в писмото пък пишело, че българското правителство  не е изпълнило препоръките на ЕС относно спрените през февруари средства от ЕК и че ЕК ще спре средствата, договорени от две звена на българската администрация - Централното Звено за Финансиране и Договаряне и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Какво тук значи някакво си писмо? И някакви си средства. Един скрил, друг не разбрал, а че накрая ще сме първите изхвърлени от ЕС не е приоритет на нашето правителство.

Насред политическа криза, инфлация и проблеми с членството в ЕС плъзва слух из държавата, че Първа Инвестиционна Банка в най-скоро време ще фалира. А слухът придобива такива застрашителни размери, че банката наистина ще фалира, а банковата система у нас сериозно ще се разклати, ако се вярва на прецеденти и икономическата теория.

Или аз имам чувството, че живея в някво deja vu, или историята се повтаря.

Е, новото е че някакви пичове яхват вълната на масовата истерия и по гуру законите на SEO пускат теми и постчета с най-търсените думи в момента в българския нет (фалит, ПИБ и так дале). Е ово е трафик!

Преди няколко дена се опитвах да обясня какво е “груфти”, явно позабравена субкултура от края на 80те и началото на 90те.

В общи линии по онова време груфтитата у нас слушаха основно The Cure, Depeche Mode, Нова Генерация и Dead Can Dance (а по-отворените Bauhaus и Joy Division), четяха Бодлер, а градските легенди разказваха, че спят в ковчези и пият кола с прах за пране, за да си избелват лицата. Най-груфтест, така да се каже беше Емо от Виолетов генерал, чиято стая според запознати цялата била в черно - стени, матрак и черчевета, а единственият предмет вътре бил истински череп. За груфтита минаваха и дарк уейвите (даркери според някои) на Кравай, стилизирани като Робърт Смит, консумацията на прах за пране явно бидейки незадължителна.

След чудене откъде идва и накъде е изчезнало това наименование се порових в нета и открих, че е използвано предимно в Германия, а Уики в статия за гот-субкултурата казва: “In 1980s and early 1990s, members of an emerging subculture in Germany were called Grufti[e]s (English “vault creatures” or “tomb creatures”); they generally followed a fusion of the gothic and new wave with an influence of new romantic, and formed the early stages of the “dark culture” (formerly called “dark wave culture”)”, което значи, че не сме били прекалено назад като времево измерение, а субкултурите като че ли най-лесно навлизаха от Германия. Груфти времево, а и културно се позиционира някъде между пост-пънка и гот-а, но не е оставил особено забележим отпечатък.

Попаднах и на информация за статия в сп. Българска етнология, бр. no.1/2004, Етнографски институт с музей при БАН - “Младежките субкултури в България през 80-те и нач. на 90-те години на ХХ век”, която ще ми е изключително интересно да прочета, чувствайки се част от точно тази субкултура - хлапе, висящо на Кравай през пролетта на 89та с идеята да е част от най-хладната тълпа в София. А там бяха Милена, Васо Гюров, Воев и други личности, които вече бяха придобили култов статус в ъндърграунд средите.

Така на моменти се присещам за разни неща като груфтитата, Мухъла (легендите за него май ще са отделен пост), Кравай, гребените с пяна за бръснене и сух пастел на прах, касетките с концертни записи, черните сака със значки, прическата през май 89та, която докара майка ми до ужаса, че няма да ме приемат никога в езикова гимназия, защото и без това не сме от подходящо семейство, концерта във Фестивална 90та, заради който след това ни викнаха при другаря Коларов, концертите в Бирената, Зелен шум, Емо от Генерала, смъртта на Воев и ми става хем малко тъжно, хем хубаво. Цветя от края на осемдесетте.

Ценни неща тук и тук.

П.С. Докато пишех това преди два дена, Радан пусна хубава статия, в която напомни, че докато някои са чели Бодлер и са чакали демокрация, други са чакали Лепа Брена.

Преди малко по CNN гледах репортаж, в който показаха как в Япония събират изоставени и забравени колела (които бяха стотици на места) и после ги дават на различни африкански държави.

С тези колела медицински работници могат да стигат по-бързо до отдалечени селца, а по-нататък вероятно ще бъдат раздадени и на деца, които ходят с километри до училище.

Хубава идея.

Поздрав по случай празника на всички учащи в и завършили 9 Френска ЕГ, накратко Френската. И успех на играещите в пиеси довечера, аз лично видях голям зор с тоя “Скъперник”, но удоволствието после е голямо.

И дано догодина по това време не се нищят проблеми в медиите със спуснати от МОН директорки и притеснения за нарушаване на учебния процес.