Преди 22 години по това време ядох джанки, катерих се по дърветата и ме валя приятен пролетен дъжд.
Не бях единствена.
-
-
-
-
Скорошни коментари
laura на Карлик и мумии Виктор на 6 дребни неща, които ме р… ньньэсаь_kakavida на Къде живея Marfa на 6 дребни неща, които ме р… А. на Къде живея -
-
8 Отговори so far ↓
elitsa mateeva // април 26, 2008 at 12:13 pm |
as predi tolkova godini sum bila edno puhkavo me4e, i sum boiadisvala jaica s na6ite :) sega ne sum me4e, no i ne boiadisvam jaica s na6ite :) i i po4ti otkazah jaicata :(
astilar // април 26, 2008 at 4:00 pm |
И аз бях под приятния пролетен дъжд. Ама не ни личи, поне не много.
Поздравления за поста :)
крис // април 26, 2008 at 10:05 pm |
спомням си как тази същата пролет, около седмица след експлозията, баща ми беше адски смачкан. майка ми се беше записала не екскурзия до киев и сочи месец преди това и не и позволиха да се откаже от екскурзията – трябваше да отиде. иначе – лошо. още си спомням как се караха и колко безсилен беше баща ми.
благодаря ти, че ме подсети за цялото това. постът ти е страхотен.
kassitra // април 27, 2008 at 10:00 am |
Понеже майка ми е физик и / все още/ работи в лаборатория, занимаваща се с радиоактивно измерване, спомените ми от тогава са малко по -различни, по простата причина , че тя знаеше – поне малко / едва ли е било достатъчно../ преди да разберат останалите.
Всички бяхме в провинцията, когато шефът й се обади и й каза “Ела да видиш нещо, което не си виждала никога.”
После в София си спомням бясното въртене на телефони и откъси от дочути разговори между нашите, които не разбирах особено, но много ме плашеха. Знаех, че е станало нещо страшно и, че на майка ми й е забранено да говори за това – с когото и да било.
Бях с нея в детската градина , когато убеждаваше лелките да не пускат децата да играят в пясъчниците; после в супера – когато обясняваше на всеослушание нещо за киселото мляко, когато си помислих две неща: че или майка ми е луда, или ще я вкарат в затвора…
Не знам доколко са й повярвали тогава, но в затвора не я вкараха – повечето ни съседи знавха къде работи и с какво се занимава.
После изхвърлихме всички килими от нас, заедно с това и съседите ни – също..
Факт е, че е имал0 елементарни мерки, които са могли да бъдат взети, за да ограничат до известна степен последиците, както напримвер във Финландия, която е била много по – замърсена..
Преди няколко години майка ми защитаваше дисертация за последствията от аварията в Чернобил, на която присъствах и тогава разбрах, че сега много хора могат да се забавляват с Big Brother / и – да прочетат книгата с единстената цел да разберат идеята на някъв reality формат/но античовешката пропаганда тогава, лишила хората от правото им на живот, е много далеч от забавлението, но пък е била страховито reality.
Daggerstab // април 27, 2008 at 10:22 am |
Вчера разцъках доста блогове, за да колко хора са се сетили. (Аз съм си сложил разширение на Firefox, коeто ми припомня важни дати – иначе по онова време съм бил на две годинки. Видим ефект няма.)
Намерих само още един пост – този тук, тази сутрин гледам, че късно снощи се е появил и още един в Блогосферата на Дневник. Разбира се, възможно е да пропускам доста, просто защото не мога да огрея навсякъде. :)
Толкова ли бързо забравят хората? Или просто покрай Великден не им е до това?
nervousshark // април 27, 2008 at 1:35 pm |
Абе то и върху мен няма видим ефект, засега.
Но не при всички е така.
Иска ми се да събера истории на хора за онзи период, за да не се забравя.
Мерси на всички за коментарите!
Димитър // април 27, 2008 at 7:01 pm |
Бях на 18. Спомням си, че в медиите информацията се появи след 1-ви май и беше силно цензурирана – така и нищо не тсана ясно и много малко хора му обърнаха внимание. А и в икономиката на дефицита много малко хора се интересуваха радиоактивни ли са марулите и репите, когато се появят веднъж седмично на пазара.
nervousshark // април 28, 2008 at 9:37 am |
Не стана ясно, не знаехме от какво да се пазим, а мен на първи май ме наваля и дъжда.
За мен това е едно от най-сериозните престъпления на режима на БКП.