Блогът на нервната акула

Книжката на Рин Ямамура е красив буквар с невероятни илюстрации, от който може да се научи колко още причини има, за да обичаш някой.

“Азбуката” е страхотна придобивка, а самата Рин-чан, освен че е чудесен художник и сценограф, прави още по-чудесен чай с мляко.

“О” - Очите му са друг свят.

Сградата в двора на гимназията вече я няма. Даже не знам за какво служеше, някакви хора май имаха там трудово, но аз лично единствено съм тичала около нея по физическо. Викахме и Паметника.

Доколкото разбрах, той липсва не съвсем от скоро, поне от 3-4 месеца, но аз се сепнах оня ден, като надникнах в двора, иначе не се бях замисляла какво не е съвсем наред.

Интересно какво ли ще има на нейно място? Нормален салон или футболно игрище е добър вариант, но ще видим. Все пак едно от нещата, с които Френската беше известна, е салон за физическо на петия етаж.

Ще публикувам спомените на kassitra, оставени като коментар към моя пост за годишнината от избухването на реактора в Чернобил като отделна тема, тъй като ме впечатлиха силно:

“Понеже майка ми е физик и /все още/ работи в лаборатория, занимаваща се с радиоактивно измерване, спомените ми от тогава са малко по-различни, по простата причина, че тя знаеше - поне малко /едва ли е било достатъчно…/ преди да разберат останалите.

Всички бяхме в провинцията, когато шефът й се обади и й каза “Ела да видиш нещо, което не си виждала никога.”

После в София си спомням бясното въртене на телефони и откъси от дочути разговори между нашите, които не разбирах особено, но много ме плашеха. Знаех, че е станало нещо страшно и че на майка ми й е забранено да говори за това - с когото и да било.

Бях с нея в детската градина , когато убеждаваше лелките да не пускат децата да играят в пясъчниците; после в супера - когато обясняваше на всеослушание нещо за киселото мляко, когато си помислих две неща: че или майка ми е луда, или ще я вкарат в затвора…

Не знам доколко са й повярвали тогава, но в затвора не я вкараха - повечето ни съседи знаеха къде работи и с какво се занимава.

После изхвърлихме всички килими от нас, заедно с това и съседите ни - също..

Факт е, че е имало елементарни мерки, които са могли да бъдат взети, за да ограничат до известна степен последиците, както напримвер във Финландия, която е била много по - замърсена..

Преди няколко години майка ми защитаваше дисертация за последствията от аварията в Чернобил, на която присъствах и тогава разбрах, че сега много хора могат да се забавляват с Big Brother /и - да прочетат книгата с единстената цел да разберат идеята на някъв reality формат/, но античовешката пропаганда тогава, лишила хората от правото им на живот, е много далеч от забавлението, но пък е била страховито reality.”

Преди 22 години по това време ядох джанки, катерих се по дърветата и ме валя приятен пролетен дъжд.

Не бях единствена.

Напоследък паразитна тема (не без основание) в изданията, които се занимават с икономика е повишаващата сe цена на хранителните продукти, като основен повод за притеснение е тази на зърнените храни, които са основна, ако не и единствена част в менюто на над един милиард човека.

По повода имаше и няколко статии в Economist от последната седмица, в които на мен ми направи впечатление следното:

1. Зърнени храни не липсват, миналата година е отбелязала рекорди в производството, просто запасите отиват на грешното място, а повишеното търсене прави цените невъзможни за най-бедната част от човечеството, тези които живеят с 50 цента на ден. Тези цени обаче засягат тежко и тези, които живеят съответно с 1 и 2 долара на ден.

В истинско бедствие гладът се е превънал в райони, засегнати от политическа криза (и отчасти екологична, но политическите причини са водещи),  като Северна Корея и Дарфур, а светът през последните години е станал по-малко гъвкав в способността си да реагира на подобни кризисни ситуации.

Все по-рядко причини за масов глад са природни бедствия.

2. Практиката да се предоставят храни в бедстващите райони се оценява от Световната програма по храните (WFP) като недобра, поради факта, че по този начин страдат местните дребни и средни производители, чиято стока не се купува. Реалният проблем е липсата на достатъчно доходи, а не липсата на храна, съответно има предложения на засегнатите маси хора да се предоставят парични средства, с които да могат да закупуват необходимото им. 

Ако вярваме на Маслоу, парите ще отидат по предназначение, дребните производители и търговци ще поемат глътка въздух, което няма как да не се отрази на икономиката като цяло.

3.  Сериозен проблем в световен мащаб е не толкова глада, а лошото хранене, от което са засегнати огромни региони в Азия и Африка. Според Meera Shekar от Световната Банка този проблем е по-належащ за разрешаване, но е далеч по-скъпо да се работи по здравните системи, образователните програми, хигиената, доставянето на полезни вещества в храната, отколкото да се хвърлят торби със зърно на нуждаещите се. Тези задачи са непопулярни, трудни и масово не се прегръщат от “the political cheerleaders”.

4. САЩ в частност, но не единствени, монетизират хранителните помощи по много екзотичен начин. С парите от данъци се закупуват храни в Америка, които след това се продават от благотворителни организации на пазарите в бедните страни, за да се финансира развитието. Според Кристофър Барет, икономист в Cornell University, това е “умен начин да превърнеш един долар от данъци в 50 ценета, които неправителствена организация да похарчи”. Хитро. Освен това изискванията са храните да се транспортират само с американски кораби, което ги оскъпява допълнително.

Общо-взето, не се бях замисляла над тези страни на проблема - още от детството ми съм свикнала да приемам, че гладът обикновено е резултат на суша и други бедствия, а не на лошо политическо управление, може би защото по онова време бяхме в братски и другарски отношения с управляващите режими на тези страни. Освен това идеята да се хвърлят над скупчени кльощави жени чували с брашно ми се е виждала приемлива, и едва ли не единствена като вариант за помощ.

А проблемите са много и тяхното разрешаване може да бъде постигнато чрез кардинална промяна в различните политики - правителствени и надправителствени. Основните рамки трябва да включват по-строги мерки към корумпирани и диктаторски режими (Судан-Китай, мерките трябва да се насочат и към вторите), промяна в начина на предоставяне на спешни помощи, сътрудничество за подобряване на здравеопазването и образованието в бедните страни, преструктуриране на субсиидите за замеделие и не на последно място, преосмисляне на размера на зелените субсидии за био-горива (които май не са толкова био, колкото ни се иска) и пренасочване на средства за научни изследвания в областите, свързани с храненето, горивата и др.

Повишението на цените, идващо от пренасочване на капитали от ценните книжа, обезпечени с ипотеки към стоките няма как да бъде избегнато, но последиците могат да бъдат смекчени.

Това ми хрумна на първо четене, но прочетеното ме впечатли много, защото на всеки май е по-лесно да даде лев-два или да пусне смс и да си мисли, че чувалите ще променят нещата из основи. А положението като че ли е назряло за преосмисляне, особено в светлината на задаващите се хуманитарни кризи.

Готина сесия от menta session с oldschool диско ментово летен вкус.

От bronco, който явно е разгадал какво харесвам.

Новият албум на CSS се очаква някъде през юли, а заглавието ще е могозначителното Donkey.

През Pitchfork + дати за щастливците.

Ебаси майката, само аз ли не гледам Мюзик Айдъл?

По случай международния ден на книгите списък на прочетеното през последните няколко месеца:

В процес на четене:
 
Chronicles: Volume One - Bob Dylan 
Кучешки времена. Революцията менте - 1989  - Илия Троянов
Машина за легитимност - Момчил Методиев

Довършени:

Harry Potter and the Deathly Hallows - J. K. Rowling
31 Songs - Nick Hornby
The World Is Flat: A Brief History of the Twenty-first Century - Thomas L. Friedman
A Salzburg comedy - Erich Kastner 
About a Boy - Nick Hornby
High fidelity - Nick Hornby
Carpe Jugulum - Terry Pratchett
Clock Without Hands - Carson McCullers
Светът е голям и спасение дебне отвсякъде - Илия Троянов
Never Let Me Go - Kazuo Ishiguro
Да люспиш лука - Гюнтер Грас
Soul Music - Terry Pratchett
The High Window - Raymond Chandler  
The Last Precinct - Patricia Cornwell 
The Listerdale Mystery and Eleven Other Stories - Agatha Christie
The Loneliness of the Long-Distance Runner - Alan Sillitoe
The Long Goodbye - Raymond Chandler  
The Undomestic Goddess - Sophie Kinsella
Shopaholic Abroad - Sophie Kinsella
Shopaholic and Baby - Sophie Kinsella 
The World’s Greatest UFO and Alien Encounters  
Witches Abroad - Terry Pratchett
Естествен роман - Георги Господинов
Задочни репортажи от България - Георги Марков
Vernon God Little - DBC Pierre
Life of Pi - Yann Martel
Paroles - Jacques Prevert
Българска регионална кухня - Цаньо Сърнев и Ивелина Иванова
Michael Porter - The Competitive Advantage of Nations
Айзък Азимов - Разкази, том 2
Живей бързо, Васил Илиев - Надя Чолакова

Препрочетени:

La vie devant soi - Romain Gary
Belle du Seigneur - Albert Cohen
и разни други.

Общо взето каша, но така обичам да чета аз. Книгите са едно от хубавите неща на този свят, така че честит празник.

Тази мила картинка може да се види всяка вечер на ъгъла на Денкоглу и Христо Белчев. Заведенията в близост изкарват всякакви гадости с колички и ги насипват направо на земята до кофите, които са препълнени още от обед. При условие, че произвеждат огромни количества боклук, могат да отделят някой лев, за да организират допълнително извозване, но не… Нека живеем в свинщина, сред мухи и плъхове, а аз се чудя как още не е плъзнала някоя епидемия.

Ако кракът ми стъпи в Дивака или някое от гнусните местенца там, пък на.

Чичката на снимката се опита да си остави боклуците на земята точно докато снимах, но това не го притесни, само помоли да не влиза в кадър.