Кафе

В таз-съботния Light има няколко статии, посветени на кафето, и по-скоро на американския начин на пиене на кафе и по този повод, като човек от Южна Европа, който е твърде убеден, че разбира от кафе толкова, колкото от политика и футбол реших да си направя равносметка как го обичам аз. Оказа се, че хич не е лесно, но сега ще се пробвам да изредя:

- Късо силно еспресо без захар. Нещо, което не мога да понасям е чисто кафе със захар, оставя ми кисел и траен вкус.

- Дълго силно еспресо без захар – най-честия вариант при пиене на кафе навън.

- От кубинска кафеварка, в голяма чаша без захар – традиционното от години, още като малка майка ми ми сипваше един пръст следобед и заедно пиехме кафе. После заедно запалвахме по цигара, сега тя не пуши, а аз много рядко. 1-2 на ден максимум, с хубаво кафе.

- От същата кафеварка с много студено мляко от хладилника. Лятна напитка, като кафето е много повече от млякото.

- Турско кафе, най-добре от чиста Колумбия, става много ароматно, за сметка на това слабо и може да се пие в по-големи количества (повече чашки). Едно време баба ми правеше само такова, като мелеше кафето в една ръчна древна мелачка, после го вареше табиетлийски в бакърено джезве и много често гледаше на всички роднини и познати. Казваха, че познава, но никоя от внучките и не пожела да се научи.

- Напоследък все повече ми харесва да пия шварц кафе, въпреки южняшката ми предубеденост към този тип отварки. Става много ароматно, ако пропорциите са добри, а сместа е специално направена за целта.

- Открих и латето на кафеджийници тип Старбъкс. В момента най-ми харесва това на Coffee Heaven като вкус, пия го или без захар, може и с 2-3 кафеви захарчета. Или си го вземам, или сядам на дълъг лаф-моабет (то кафето навън за какво е?), или чета вестници и списания. Определено възприемам кафето като форма на общуване, в краен случай като всичко друго. И не обичам в кафето ми да има есенции от сорта на карамел, ванилия, лавандула и прочие. Изгъзици тип organic kosher soya milk green tea matcha latte with melon taste според мен са излишни, в този тюрлю-гювеч не може да се усети вкуса на нищо.

- Дълго еспресо със скоч. Напоследък не пия алкохолни напитки по здравословни причини, но обожавам горещо ароматно кафе с 30тина грама скоч и малко захар. Без мляко.

Оказва се, че обичам най-различно кафе и по много също така, за съжаление по-често напоследък пия безкофеиново такова, но определено е гадно. Сега гледам да минавам с по една чаша хубаво кафе на ден, а домашното ми оборудване се състои от кубинска кафеварка, джезве и еспресо машина на Philips без помпа, като налягането идва само от парата. Сортово предпочитам чиста арабика, робустата ми киселее, но няма как, задоволявам се с най-често с готовите блендове.

Мдам, общо взето кафето е едно от хубавите неща на този свят.