Блогът на нервната акула

От Манчестър успях да видя повече, отколкото от Нюкясъл. Освен двата футболни стадиона, световно известното игрище за крикет Олд Трафърд, където се провеждат срещи от ранга на Англия - Пакистан, в града има огромно виенско колело, музей на модерното изкуство и разни други неща.

Имперско величие.

Witch way?

Chavs се къпят на шадравана посред февруари.

Нещо по-ново.

Гордостта на Манчестър (за малко да напиша гордостта на Тара).

Decent rooms. Всичко трябва да е decent.

Гоце днес мъдро заявил че “общество, в което идеалът е не генерал Владимир Вазов, а генерал Атанас Атанасов, трябва сериозно да се замисли за своите ценности”. Освен това дебатът или разправията, свързани с МВР, вече падали на много ниско ниво. Е как да е по-високо нивото с Манекен Пис и другарчетата му, които, както се оказва даже не могат да говорят правилно.

Страхотно изказване, явно включваме по-тежката артилерия в опит да спасим компроментирания министър Петков.

В същото време Виктор Вълков (за който не знае, от клуба по шев на гоблени “Монтерей”) обяснява как на Румбата му е излязъл прякора Запалката и как защото са честни, не помогнали на партийна другарка на изборите в София: “трябваше да обядва, минах да го взема от министерството, той беше леко възбуден, разстроен. Попитах го защо. Той ми каза: “Моята колежка Дончева беше тук при мен преди малко и поиска да използвам влиянието си в кръга “Монтерей”. За братя Галеви и разни други такива сиви бизнесмени, Румен Николов – Пашата и прочее – та да употреби той своето влияние, което тя предполага, че той има, за да я подкрепят на предстоящите местни избори. Той отказал. Аз му казах, че е сгрешил, според мен – “защо ще ядосваш тази своя партийна другарка. В края на краищата, може да обещаеш, пък дали ще го направиш, е друга работа”, посочи още Вълков. Той потвърди, че “колежката Дончева” е настоящият депутат от Коалиция за България Татяна Дончева. “Първото име на Дончева е Татяна. Нея не съм я кръщавал. Какви са мотивите й – не мога да кажа”.

 Става все по-интересно за зяпане. 

Update: Премиерът Станишев прави изказване, което завършва с думите: “Аз не се изненадвам, че политическа партия като ДСБ, която последователно пречеше на интеграцията на България в ЕС, се ангажира пряко с този скандал, но съм неприятно изненадан, че политици от партията ГЕРБ, които винаги са заявявали, че за тях МВР е нещо важно, активно участват в тази кампания. ” Добре, че беше ДСБ да попречи на интеграцията в ЕС, че и Костов, ако бяхме оставили другаря Виденов и БСП начело на държавата, сега щяхме да сме първи по икономически показатели в Европа.

Срам, срам… и мъка. Направо не знам къде живея.

Нацъфтели японски вишни (сакури). Снимката е правена в Киото от Крис.

Току-що излезе новият, пролетен брой на списание “Меню” - то излиза четири пъти в годината, през всеки сезон, като съответно са застъпени типичните за сезона продукти и ястия, а пък аз ще му направя тук малко реклама, както и на себе си, разбира се.

Някои от темите в броя са:

Пролет в кухнята - Спанак без граници, Сеитба за здраве (за кълновете) и Агнешки деликатеси (за агнето и още нещо, сътворено от мен)

Подправка за пролетта - Розата на морето (за розмарина, пак от мен)

Световно меню - Йероглифи на вкуса – японска кухня (статия на Крис, която има продължителен и дълбок опит с японската култура)

Сезонна класика - Salatа Immortale, или безсмъртната салата (за любимите на всички ни салати)

В близък план - Насъщното брашно

10 идеи за Крем-сирене

Порция здраве - Аюрведическа кухня

Закуска за шампиони - Вселената на палачинките

Вещи в занаята - Оригинални котлети

Вещи в занаята - Орхидеи срещу химията (за ванилията)

Неустоимо - Вечните ягодови полета (страхотни сладкиши с ягоди, мммм)…

и куп страхотни рецепти - за Великден, от японската кухня (модерните напоследък суши, темпура, гьоза), за ягодови сладкиши, козунак и други, които са напълно изпълними в домашни условия.

Аз пак ще кажа, че освен рецептите и статиите, снимките също са страхотни, както печата и предпечата, което е много важно за едно кулинарно списание, защото прави ястията да изглеждат още по-вкусни и подтиква към творчество в кухнята. Иначе се получава нещо такова и резултатът е … злояди деца.

Според тибетското правителство в изгнание при скорошните бунтове в Тибет са загинали поне 130 човека.

В Дарфур всеки ден умират хора, докато китайското правителство налива пари в официален Судан.

Последватели на Фалун Гонг са измъчвни и избивани, а от затворници се експлантират органи.

Има още много, но на мен това ми е достатъчно, за да смятам, че тези олимпийски игри трябва да бъдат бойкотирани (поне на лично ниво). Това, което става в днешен Китай, противоречи на олимпийските принципи, в които се казва че “хора от различни раси, религии и националности трябва да работят мирно заедно”.

Да не говорим, че олимпийските игри отдавна не са това, което бяха, а са се превърнали в триумф на биохимията, а разни химизирани брадати и пъпчиви мутанти се надлъгват кой е по-добър.

Затова и не мисля да гледам.

Freak show, Oscar De Las Flores

Тази държава последните дни съвсем заприлича на лош водевил с прилежащите му комици, фрийк шоу, псевдо-научни лектори и всякаква друга паплач. Арестуват висши настоящи и бивши служители на МВР, корупцията, която изплува на повърхността е с размерите на Гренландия, вътрешния министър Румен Петков се гаври с гражданите на дръжвата, като откровено се подиграва на пресконференции, пиян от чувството си за недосегаемост и бутилка квот’ дойде, други генерали пък се промъкват като същински Авакум Захов и с риск за живота си разкриват “конспиративни срещи”, докато министър председателя гледа умно и не смее да измъца нищо, щото не се знае знае ли се, пък и ние мълчим до край, като в онази балада - ни дума, ни вопъл, ни стон.

В същото време държавата върви на самотек, и което е нормално, се е забила в девета глуха, спират плащания от еврофондове, хората издирват сами близките си, деца загиват и какво ли още не.

В интерес на истината, аз последните дни гледам на всичко което става с огромен интерес, направо зяпнала и това чувство доминира над естествения ми ужас и отвращение. Да видим докъде ще стигнем.

За съжаление не можах да разгледам добре Нюкясъл през деня, но имат страхотен исторически музей с модели и истински лодки от прочутата корабостроителница на река Тайн, оръжия, интересни предмети като очила, обувки, бинокли и какво ли още не, а на последния етаж има страхотна зала с добра акустика, в която се провеждат гурме вечери и концерти.

Пристигане привечер.

Паметник на незнайния летец.

Спокойствие цари навсякъде извън града.

Все още има заводи. Дворът, пълен с машини отдалече.

Прочутата английска индустрия в действие.

В таз-съботния Light има няколко статии, посветени на кафето, и по-скоро на американския начин на пиене на кафе и по този повод, като човек от Южна Европа, който е твърде убеден, че разбира от кафе толкова, колкото от политика и футбол реших да си направя равносметка как го обичам аз. Оказа се, че хич не е лесно, но сега ще се пробвам да изредя:

- Късо силно еспресо без захар. Нещо, което не мога да понасям е чисто кафе със захар, оставя ми кисел и траен вкус.

- Дълго силно еспресо без захар - най-честия вариант при пиене на кафе навън.

- От кубинска кафеварка, в голяма чаша без захар - традиционното от години, още като малка майка ми ми сипваше един пръст следобед и заедно пиехме кафе. После заедно запалвахме по цигара, сега тя не пуши, а аз много рядко. 1-2 на ден максимум, с хубаво кафе.

- От същата кафеварка с много студено мляко от хладилника. Лятна напитка, като кафето е много повече от млякото.

- Турско кафе, най-добре от чиста Колумбия, става много ароматно, за сметка на това слабо и може да се пие в по-големи количества (повече чашки). Едно време баба ми правеше само такова, като мелеше кафето в една ръчна древна мелачка, после го вареше табиетлийски в бакърено джезве и много често гледаше на всички роднини и познати. Казваха, че познава, но никоя от внучките и не пожела да се научи.

- Напоследък все повече ми харесва да пия шварц кафе, въпреки южняшката ми предубеденост към този тип отварки. Става много ароматно, ако пропорциите са добри, а сместа е специално направена за целта.

- Открих и латето на кафеджийници тип Старбъкс. В момента най-ми харесва това на Coffee Heaven като вкус, пия го или без захар, може и с 2-3 кафеви захарчета. Или си го вземам, или сядам на дълъг лаф-моабет (то кафето навън за какво е?), или чета вестници и списания. Определено възприемам кафето като форма на общуване, в краен случай като всичко друго. И не обичам в кафето ми да има есенции от сорта на карамел, ванилия, лавандула и прочие. Изгъзици тип organic kosher soya milk green tea matcha latte with melon taste според мен са излишни, в този тюрлю-гювеч не може да се усети вкуса на нищо.

- Дълго еспресо със скоч. Напоследък не пия алкохолни напитки по здравословни причини, но обожавам горещо ароматно кафе с 30тина грама скоч и малко захар. Без мляко.

Оказва се, че обичам най-различно кафе и по много също така, за съжаление по-често напоследък пия безкофеиново такова, но определено е гадно. Сега гледам да минавам с по една чаша хубаво кафе на ден, а домашното ми оборудване се състои от кубинска кафеварка, джезве и еспресо машина на Philips без помпа, като налягането идва само от парата. Сортово предпочитам чиста арабика, робустата ми киселее, но няма как, задоволявам се с най-често с готовите блендове.

Мдам, общо взето кафето е едно от хубавите неща на този свят.

Нещо много добро за слушане за началото на пролетта. В Hercules and Love Affair на Hercules and Love Affair върху ретро диско рамка от края на 70те се преплитат красиви хармонии и препратки към ейсид хауса и класическия хаус, а вокалът на Antony Hegarty (от The Johnsons) го прави неповторим по характерния за него начин.

Красив, меланхоличен, леко смахнат, увличащ и задължителен.

В Москва е бил убит кореспондента на Първи канал за Северен Кавказ Иляс Шурпаев. Убийството е станало в дома му, като засега властите предполагат, че става въпрос за престъпление поради лични мотиви. Все пак не изключват и да е заради професионални такива. Ама по-скоро отговорните другари ще разкрият, че е по лични. Нищо, че е понастъпил бая мазоли в Кавказ и особено напоследък в Дагестан. Жалко само, че няма как да обясним на хората, че се е самоудошил с колан, а след това се е замозапалил.

Напоследък убийството на журналисти в Русия стана ежедневие едва ли не, като на това се гледа като на заслужено “възмездие” (колко познато звучи). А хората си отиват не само заради грандиозни разкрития от върха на властта, а за дреболии и цената на човешкия живот е толкова паднала, че един журналист в повече или по-малко няма никакво значение.

В последния пост в личния си блог, няколко часа преди да бъде убит, Шурпаев пише: “Шурпаев-дисидент! Здрасти академик Сахаров!
Ну дожили! Теперь я Дисисдент! И смех и грех. Я тут писал уже, что в одной дагестанской газете идет борьба журналистов с учредителями. Те , по словам журналистов, хотели их использовать в качестве информационных киллеров. Потенциальные киллеры взбунтовались. Но это все дела слишком серьезные и для моего ума непонятные. Я вот с чего офигел. Учредители дали список людей которых нельзя в этой газете печатать, упоминать и даже с ними трахаться общаться в стенах редакции. И вот я, там в первых рядах! Во главе списка! Самое смешное, что в этой газете окромя заметок про свои путешествия, где я не касаюсь политической обстановки в Зимбабве, а тока описываю куда я ездил и что кушал и кого видел, я не писал ничего крамольного. В политической жизни республики или даже своег о района я не учавствовал, ибо мне лень, и вообще некогда так как надо было на тренажеры и с дочкой в кино и на качели. А тут хренась! Такой вот поворот событий… Может учредители знают про меня чего то чего не знаю я сам? Может мне надо “чемодан-вокзал-Израиль” чтоп не стать вторым Ходорковским? Короче. Матильда! Вяжи как ты мне носки шерстяные. На всякий случай. Размер 43 с половиной.”

Нека почива в мир човека.

Това по-долу явно е “интелектуалния елит на нацията”, който се състои от 100 души, които обичат да размахват пръст, да вдигат шум, да се подмазват на Гоце и да ядат на безплатни софри.

Последният им подвиг е едно невероятно творение, наречено “Луди водят слепи. Отворено писмо на 100 интелектуалци”, в което се противопоставят на признаването на Косово. Но това не би впечатлило никой, свикнал с интелектуалните им изригвания, ако не беше езика и изказа:

“Всички ние ще плащаме продукта на националпредателската злощастна политика на днешните силни на деня. Висше възмездие винаги има, но не е лошо да има и земно.

Ние – писатели, учени, художници, музиканти, актьори и редови патриоти, ви казваме, господа управляващи: Може да сте глухи и слепи, но знайте, че има и друга позиция по важните отечествени въпроси. Не се затваряйте в луксозните си кабинети, слезте от своите лимузини.

Преди седем години правителството на Иван Костов разреши от българското въздушно пространство да се извършват варварски набези на натовските бомбардировачи, които атакуваха братския сръбски народ… ” дъра-бъра и така-нататък.

Аман от сенилни мухлясали мозъци на псевдо мислещи хора, свикнали да се хранят от пропаганда и ерзац-наука.

Междувременно Леда Милева се е отказала от писмото.

Интелектуалците поименно:

Акад. Кирил Василев, Леда Милева, акад. Людмил Стайков, Георги Калоянчев, проф. Андрей Пантев, акад. Светлин Русев, Андрей Слабаков, Нешка Робева, акад. Никола Попов, проф. Георги Марков, Велислава Дърева, проф. Николай Василев, Виктор Пасков, Николай Петев, Йорданка Христова, Алек Попов, Никола Манев, Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, Неврокопски митрополит Натанаил, Архимандрит Борис, проф. Александър Йосифов, Георги Трифонов, Мария Петкова, Атанас Косев, проф. Димитър Сотиров, проф. Георги Костов, Евтим Евтимов, Пламен Карталов, Христина Ангелакова, Никола Инджов, проф. Венцеслав Кисьов, Лиляна Стефанова, Петър Караангов, Веселин Стоянов, Евстати Бурнаски, Вели Чаушев, Ценко Минкин, Минчо Минчев, Никола Радев, Владимир Владигеров, Иван Гранитски, проф. Иван Маразов, доц. Владимир Янев, Панко Анчев, Владимир Кондарев, Тодор Иванов, Георги Константинов, Димитър Танев, Воймир Асенов, Иван Димов, проф. Чавдар Добрев, Никола Статков, Иван Налбантов, проф. Захари Захариев, проф. Огнян Сапарев, Чавдар Стоименов, Христо Карастоянов, Таньо Клисуров, Любомир Коларов, Маргарита Петкова, Любомир Котев, Панчо Панчев, Петко Братинов, Драгомир Шопов, Петър Велчев, Петър Анастасов, Петко Тотев, Димитър Томов, Лъчезар Еленков, Рашко Стойков, Свилен Каролев, д-р Александър Фиданов, Димитър Стефанов, Стоян Бойчев, Павел Писарев, Петър Динчев, Бойка Присадова, Надя Попова, Евгений Кузманов, Володя Кенарев, Петър Добрев, Андрей Андреев, Паруш Парушев, Тодор Коруев, Катя Гумнерова, Валентин Измирлиев, Джени Петрова, Цветан Казанджиев, Валери Станков, Анибал Радичев, Бойко Ламбовски, Ана Александрова, Христо Черняев, Борис Данков, Иван Есенски, Димитър Милов, Минко Бенчев, Тодор Велчев, Трендафил Василев + Любомир Левчев (изпуснат).