
Ловеч, родният град на бабите ми, прабабите ми и прадядовците ми, е на път да се превърне в Лас Вегас на Балканите, или по скоро в балкански вариант на нещо си, след като Гриша Ганчев обяви намеренията си да построи във Вароша най-голямото казино на Балканите. За целта вече е съборена сграда, част от архитектурния резерват. Аз не съм ходила от години, защото нямам вече никой там, но ми е интересно да зная коя е тази сграда - единственото приемливо нещо за събаряне беше недостроената сграда на историческия музей до реката, която така и така от години беше свърталище на плъхове и наркомани, но това не оправдава построяването в стария град на подобно грозно, грандоманско нещо.
В интерес на истината, градът който Левски е искал да направи столица на свободна България заради богатия културен живот, будното население, участието в църковните и освободителните борби, а до 9 септември 1944г. и с добре развита индустрия беше постепенно променян, така че, както казваше дядо ми “да не се помни какъв беше този град” - целият център беше съборен, включително и къщата на баба ми и дядо ми, а на мястото на китните сгради с дюкянчета бяха построени бутафории от сорта на партийния дом, комплекс с апартаменти, супермаркет и увеселителни заведения и прочие глупости, като върхът беше точно преди визитата на “дипломатическия корпус”, когато целият град беше почти съборен, разровен, а после замазан на бързо, което си личи днес по натрошените плочки, падащите облицовки и ръждясващата арматура, която стърчи на места. Колкото до прехвалената индустрия - в “Мелта” 1990г. все още имаше машини, купувани от прадядо ми.
След началото на промените (които ние мислехме за такива) градът премина в ръцете на добре облечени бизнесмени, които тогава още ходеха с анцузи. Постепенно целия град премина в ръцете на “Литекс”, безработицата е огромна, заплатите са ниски, а да си намериш държавна работа се превърна във върховна мечта - изобщо, феодално градче, в което гражданите са държани в подчинение, страх и мизерия. Квалифицираните работници избягаха, нова индустрия не се разви, изобщо положението стана повече от отчайващо. И върху тази почва сега ще построят грандиозно казино, в което ще има 3000 работни места (половината останало работоспособно население в града сигурно), което не се знае кой ще посещава и от какво ще печели, но важното е “да се въртят едни пари”.
Радвам се, че дядо ми вече не е жив, да види на какво е заприличал Ловеч.
На снимката е партийния дом, построен на мястото на къщата ни, посмъртно обявена за паметник на културата и построена отново огледално на старото си място. Ако архитект на целия комплекс не беше баща ми, и за това щях да кажа нещо, но сега ще се въздържа.
P.S. Коментар към статия по въпроса “Не ни трябват казина. Искаме нормално платена работа, а не да ни убеждават, че 300 лв заплата била голяма (както правят повечето работодатели в Ловеч)”.






