Блогът на нервната акула

Entries from февруари 2008

Лас Вегас на Балканите

февруари 28, 2008 · 13 Comments

lov_center_1.jpg

Ловеч, родният град на бабите ми, прабабите ми и прадядовците ми, е на път да се превърне в Лас Вегас на Балканите, или по скоро в балкански вариант на нещо си, след като Гриша Ганчев обяви намеренията си да построи във Вароша най-голямото казино на Балканите. За целта вече е съборена сграда, част от архитектурния резерват. Аз не съм ходила от години, защото нямам вече никой там, но ми е интересно да зная коя е тази сграда - единственото приемливо нещо за събаряне беше недостроената сграда на историческия музей до реката, която така и така от години беше свърталище на плъхове и наркомани, но това не оправдава построяването в стария град на подобно грозно, грандоманско нещо.

В интерес на истината, градът който Левски е искал да направи столица на свободна България заради богатия културен живот, будното население, участието в църковните и освободителните борби, а до 9 септември 1944г. и с добре развита индустрия беше постепенно променян, така че, както казваше дядо ми “да не се помни какъв беше този град” - целият център беше съборен, включително и къщата на баба ми и дядо ми, а на мястото на китните сгради с дюкянчета бяха построени бутафории от сорта на партийния дом, комплекс с апартаменти, супермаркет и увеселителни заведения и прочие глупости, като върхът беше точно преди визитата на “дипломатическия корпус”, когато целият град беше почти съборен, разровен, а после замазан на бързо, което си личи днес по натрошените плочки, падащите облицовки и ръждясващата арматура, която стърчи на места. Колкото до прехвалената индустрия - в “Мелта” 1990г. все още имаше машини, купувани от прадядо ми.

След началото на промените (които ние мислехме за такива) градът премина в ръцете на добре облечени бизнесмени, които тогава още ходеха с анцузи. Постепенно целия град премина в ръцете на “Литекс”, безработицата е огромна, заплатите са ниски, а да си намериш държавна работа се превърна във върховна мечта - изобщо, феодално градче, в което гражданите са държани в подчинение, страх и мизерия. Квалифицираните работници избягаха, нова индустрия не се разви, изобщо положението стана повече от отчайващо. И върху тази почва сега ще построят грандиозно казино, в което ще има 3000 работни места (половината останало работоспособно население в града сигурно), което не се знае кой ще посещава и от какво ще печели, но важното е “да се въртят едни пари”.

Радвам се, че дядо ми вече не е жив, да види на какво е заприличал Ловеч.

На снимката е партийния дом, построен на мястото на къщата ни, посмъртно обявена за паметник на културата и построена отново огледално на старото си място. Ако архитект на целия комплекс не беше баща ми, и за това щях да кажа нещо, но сега ще се въздържа.

P.S. Коментар към статия по въпроса “Не ни трябват казина. Искаме нормално платена работа, а не да ни убеждават, че 300 лв заплата била голяма (както правят повечето работодатели в Ловеч)”.

Categories: коментар

Скапана работа

февруари 28, 2008 · No Comments

Компютърът при майка ми тази нощ е сдал багажа. Най-вероятно е видео картата, но има шансове да е и дъното. Ако не успея да намеря начин да го оправя до събота сутринта, ще откараме празниците без писи, което безкрйно ме изнервя.

Единственият плюс е, че майка ми няма да ме кара да и свалям тонове сериали, които да гледа в захлас с часове.

Categories: разни

Медийни простотии

февруари 27, 2008 · 11 Comments

Напоследък кражбите на снимки и други материали като че ли зачестиха. Или пък винаги ги е имало, но не се е виждало толкова.

След снимката от кулинарния ни блог и снимката от блога на Еленко нови два случая: “Стандарт” (отново) публикува незаконно снимка от блога на Петя, а news.bg пък използва снимка на Георги в своя статия.

Покъртителното за мен е, че пак никой не си е направил труда да провери откъде, аджеба идват тия снимки, а за капак, след обаждане на Георги до news.bg главния редектор Милослав Йосифов му обяснил, че всичко, което е в интернет е безплатно!?! Аман от некадърници и неграмотници.

Колкото до нашия случай, отговор никакъв, така че нещата засега отиват към нотариална покана. Ще се радвам да стигнем и до съд.

Categories: коментар

Сутрин в Амстердам

февруари 26, 2008 · 5 Comments

img_0209.jpg

Исус те обича.

img_0211.jpg

Сутринта е красива и спокойна.

img_0213.jpg

Предпазен надпис, за да не оставят отпечатъци от носове разни лели от източния блок, които искат да видят “какой туй, тривата”.

img_0231.jpg

Тоалетните на Схипхол.

img_0232.jpg

Пак там.

Categories: разни

Блогкампът мина

февруари 26, 2008 · No Comments

Блог кампът мина. При това, според мен много интересно и почти успешно от организационна гледна точка, за което поздрави и благодарности на Бого “Блого” Шопов. Хубаво е, че някакви неща успяват да се случат поради усилията и ентусиазма на няколко човека.

Като че ли дискусията за подслушването в интернет беше най-интересната част, защото всички още бяха свежи, изказаха се смислени мнения, особено това на Нели Огнянова.

Представянето на участниците също беше добре, жалко че не успяха всички да минат през микрофона. Запознах се с хора, които чета с голям интерес, видях такива, които не чета с интерес и срещнах съученици от гимназията.

Останалите дискусии бяха интересни по своему, стига залата да не се превръща в арена за личностни нападки, прекъсване на цели панели и его-налагания. За съжаление пропуснах почти цялата презентация на Николай Бачийски и купона в “Грамофон”, но майсторите вкъщи никога не прощават.

Като цяло - много добре, като се надявам пак да има подобни срещи, както и неформални такива.

И, снимките къде са? Толкова папараци, а в пресата - почти нищо!

Categories: разни

Новата стара болшевишка доктрина

февруари 22, 2008 · 9 Comments

Много силна статия на Петя Владимирова във в-к “Дневник” по повод опитите на управляващата партия да прокара в парламента текст, който обявява убийствата без съд и присъда между 9ти и 12ти семтември 1944г. за “възмездие” да охвърли опит на депутата Минчо Спасов да внесе поправка в закона, който към момента обявява за начало на репресиите 12ти септември 1944г. Според тях това, което се е случвало между 9ти и 12ти е “възмездие”. Аз няма да коментирам, защото авторката го е направила много по-добре, отколкото аз ще мога, но ще цитирам няколко откъса:

“И питам: как съветът по законодателството разбра, че в първите три дни след деветосептемврийския преврат са избити точно тези лица, които са си го били “заслужили”? Съветът по законодателството дава ли си сметка всъщност, че с това, което е написал, обслужва в същата степен поддръжниците и на “обратната” братоубийствена формула и ги въоръжава със същите аргументи да оправдаят “убийците и главорезите” (термините в кавичките са използвани от “юристите”), избити на 9 септември: “щом като убиването на 9 септември без съд на онези, които са убивали без съд (ако приемем, че са те) след атентата в църквата “Света Неделя”, е справедливо възмездие, защо да не са справедливо възмездие и убийствата непосредствено след атентата през 1925 г., нали в него загиват 150 души, включително и деца, а 500 са осакатени! Или може би онези в църквата през 1925 са “правилно убити”?

Това становище не граничи, а направо прекрачва в безумието!

Кой въобще си позволява да ме връща в най-мрачните години на конфронтацията и да трови душите и мозъците на децата ми с възраждането на болшевишката доктрина за доброто и злото? Как проф. Красимира Средкова е могла да сложи подписа си под този текст, който позори т.нар. съвет по законодателството, позори юридическия факултет на Софийския университет, позори парламента, а чрез него и цялото общество. Тя и Георги Пирински са просто длъжни да оповестят публично имената на специалистите по наказателно право, които са написали текста. За да знаят гражданите на кого плащат, за да твори такива порочни политически и идеологически подпори на тези, които нямат нищо общо с правото!

Третият факт е пълното информационно затъмнение наложено от националните и централните медии за продължилите цели три часа парламентарни дебати по този въпрос в сряда. Вечерта в централните новини на БНТ такава информация не съществуваше. В информацията на БТА пък нямаше и дума за становището на съвета по законодателството и за поисканата от Минчо Спасов оставка на съвета. Някой, изглежда, е поискал да бъдат скрити дискредитиращите БСП препирни и го е получил. Подобно на съвета по законодателството.”

Опитите да се реабилитират самоуправство, отмъщения на лична основа и откровени престъпления, като при това се наричат “справедливо възмездие” е поредната наглост и подигравка на хора, които са свикнали да са безнаказани за всичките си дела и с паметта на хилядите загинали, гонени и мачкани. Пълен позор.

Categories: коментар

Блог Камп 2008

февруари 21, 2008 · 2 Comments

За малко да забравя да пиша - блог кампът е тази събота, от 10.00 във Военния клуб.

Програмата е горе-долу такава:

9.45 - 10.00 посрещане на участниците
10.00 - 11.30 дискусия посветена на подслушването на Интернет.
11.30 - 11.45 Конкурса “bLog” - начало
11.45 - 17.40 Дискусии, включващи темите от панелите
18.00 Парти в “Грамофон”

а темите са:

- как да се печели от блог;
- какво са корпоративните блогове и за какво служат те;
- какви блог-платформи има и как се работи с тях;
- какво е политически блог;
- как да подобрим сигурността на блога си;
- какво е това блог
и други интересни неща.

Все още не е късно за незаписалите се досега. Ще се радвам да видя физиономиите на тези, чиито блогове чета.

Categories: разни

Да опазим властта с огън и меч

февруари 20, 2008 · No Comments

По повод утрешния вот на недоверие към правителстовото на тройната коалиция премиерът Станишев бил поискал от Р.Петк. да “вземе всички законови мерки” за спокойното му провеждане (на вота). Говорителят на БСП пък определи комбинацията между митинг и вот на недоверие като “политически опасно, обществено неприемливо и икономически вредно”. От своя страна министърът на вътрешните работи показва мускули по телевизията, а Б.Б. (Бриджит Бардо) забранил да се направи палатков лагер на протестиращи.

Тия хора какво очакват? Факт е, че са парноици, че управленето им е повече от скапано, че хората са ги гонили от власт, но подобни демонстрации могат само да нагнетят обстановката и да внушат колко лоши хора са протестиращите, от които трябва да се браним с жандармерия. Що за глупости изобщо? Да не би това да е първия вот на недоверие в тази държава?

А аз, като добър параноик никога не изключвам ъзможността добре подготвени другари да създадат неприятни ситуации.

Взе съвсем да ми писва от тези хора.

Categories: коментар

След осмия полет

февруари 20, 2008 · No Comments

samolet1.jpg

След осмия полет в последните три седмици съм придобила крайно налудничав вид. Но мога да се кандидатирам за стюардеса или поне за космонавт.

Мисля, че натоварването е по-малко от това, което ме очакваше в офиса.

Categories: разни

Искам да знам

февруари 10, 2008 · 5 Comments

В продължение на няма и месец трима души в София са залети с киселина, от които двама за един ден - на 9ти феруари Иванка Тодорова и Йордан Л. са приети в Пирогов в тежко състояние.

Едно момиче на 14 е тежко ранено от избухнал буркан с неизвестно вещество, докато си играе в градинката пред блока.

Трима души се взривяват, докато изсипват отново неизвестни вещества в шахта в столичен квартал.

В детска градина в Лозенец на два пъти деца се тровят с лексотан и други лекарства.

Искам да знам какво става, но никой не ми казва. МВР не излиза даже с версии, веществата остават все така непознати (според Р.Петк. били познати, ама няма да каже пък какви са). Искам да знам какво е имало в буркана и кой го е оставил в градинката, кой е допуснал в децата да има лексотан (или им го е дал?), какво са правили хората с химията в шахтата и за какво са им всичките тези вещества, правят ли амфетамини и бомби и кой разлива из София киселина като пролетен дъжд?

Искам да знам безопасно ли е за децата да играят навън, и без това висят вкъщи или по кафенетата, искам да знам безопасно ли е да ходят на детска градина, искам да знам мога ли да се прибирам от работа, без да ме залеят с киселина или някой капак да ми отвее главата.

Вместо МВР да мълчи, и чат-пат да се занимава с надрусани блогъри, вместо министъра да се подхилква нагло може да се изнася информация всеки ден за хода на разследванията, за да знаем дали наистина се върши работа. В нормална държава ако някой посегне на децата и, обществото е ужасено и чака отговори. У нас май даже на това претръпнахме - сестрите Белнейски, Индиго, Лим. Отговори няма. Вече няма и въпроси.

Много ли искам?

Categories: коментар