Блогът на нервната акула

Силно акламираният филм на братя Коен, с куп номинации за Оскар (май осем). Аз честно казано не знам какво да мисля за този филм. От една страна, много ми хареса, особено в някои моменти, които са адски добре изпипани, но от друга, след началото на финалните надписите почуствах нещо недовършено.

Всъщност това чувство се появи някъде към средата, когато осъзнах, че аз изобщо не мога да разбера чий го дири героя на Уди Харелсън в този филм, изскочил ей така от нищото и изчезнал, без да направи каквото и да е било смислено нещо. Явно идеята е да му фигурира името на плаката и в imdb.

Същото почти е усещането ми и за Луелин Мос (Josh Brolin) и шериф Ед Том Бел (Tommy Lee Jones), някак си като че ли от прекалено очакване поне един от двамата да се отличи с нещо, така че двучасовото препускане да има някакъв смисъл извън този за неизбежното зло, което винаги те застига.

А неизбежното зло, Антон Шигур (Javier Bardem) е една идея по-човешки от първия Терминатор, само с малко повече изобретателност при убийствата. И въпреки че братя Коен, от това което четох, са се опитали да избягнат точно това сравнение, то неизбежно се набива.

Не знам, може би идеята е всички тези лутащи се и гонещи се герои да са като в театър на сенките, без 100 процентова плътност, може би трябва да се прочете книгата или да се види пак, но нещо ми куца.

Във всеки случай, No Country for Old Men си заслужава гледането.

А като заговорихме за оскари, Michael Clayton е най-досадния филм, който съм гледала напоследък, и нито Тилда Суинтън, нито никой не може да го спаси.

Не лош филм от жанра “огромно чудовище идва от нищото и разрушава града”. Ако не Токио, поне Ню Йорк, но почти винаги е забавно да падат небостъргачи (с едно изключение).

Играта на камерата, все едно хваната от пияна ученичка дразни на моменти, но това е част от идеята - аматьорска видео-документалистика и максимална автентичност на изживяването.

Забелязващо се присъствие на Lizzy Caplan.

В заключение - хареса ми, но ако не беше в кино, по-скоро би ме издразнил.

Интериорът на конферентна зала номер 1 на хотел Родина е в стил соц-плезир. Вероятно никога не е била реновирана, а асоциациите които навява са за скучни симпозиуми, доценти с очила с дебели рамки и костюми - конфекция.

Преди 25 години този хотел ми изглеждаше като нещо свръх-луксозно. Сега е смешен.

При цялата ескалирща лудост преди оскарите и с трите дни бонус, в които не съм на работа успях да поизгледам някои от тазгодишните фаворити.

Тук ще се спра само и единствено на Juno, несправедливо според мен определян като тийнейджърска комедия. Този филм е толкова далеч от всякакви американски пайове и прочие простотии, че няма накъде повече.

И определено е най-добрия, който съм гледала от няколко месеца насам. Единственият филм, с който мога да го оприлича е Little Miss Sunshine, дълбок човешки филм, в който драма и комедия се преплитат, а най-важното е актьорската игра, която прави героите триизмерни, истински и близки. Ellen Page в ролята на твърде умна, бременна тинейджърка е блестяща. Идва ми да кажа както винаги, въпреки че съм я гледала само в Hard Candy и Regenesis. Просто е добра. Michael Cera като загубения и приятел също не остава по-назад. Даже Дженифър Гарнър изглежда истинска.

Голям плюс за сценарий на Diablo Cody, блогърка и писателка, за която този филм е дебют в киното и за саундрак, който включва песни на Kimya Dawson, The Kinks, Belle and Sebastian, Sonic Youth, Cat Power, The Velvet Underground и други.

Ще стискам палци за “Най-добрър филм”, “Най-добра актриса” и “Най-добър оригинален сценарий”.

Тези дни, като си мерех температурата се сетих какъв спец бях станала по манипулиране на градусите в 6-7 клас, на радиатора и лампата. Веднъж даже бях цяла седмица с 38,2, което така притесни майка ми, баба ми и д-р Станева, че ме изпратиха на снимка на белите дробове. Пълна идиотщина, но май пропуснах цяло класно.

Спомням си какви градски легенди се носеха за начините да се вдигне температура - ядене на сурови картофи, тебешир и не знам какво още, но един лекар ме беше предупредил, че шансът да се отровя е много по-голям, отколкото да откача даскало.

След края на първи срок в 7 клас, когато все още учех в 138мо, тогава още “Юрий Гагарин” се светнах на медицинските бележки. Майка ми работеше тогава към Първа Градска като зъболекар и аз винаги имах цяло тесте с бележки с печат на болницата. Познай какво писане падна оттам насетне, като диагнозите вадех от Terminologia Medica Poliglota, въпреки че и ОВИ винаги минаваше. Даже раздавах щедро на братовчедка ми и всичките и приятелки, които тогава бяха в 9ти клас, вече пушеха и бяха голямата работа, а аз бях много горда от връзките си с тази банда.

Висяхме в градинките около Плиска, в Милината или ходехме в една съученичка, която имаше Правец осмица на който джиткахме каратека, а ако някой роднина се появеше внезапно, казвахме, че имаме свободен час.

По-късно, в гимназията един съученик даде на класния г-н Стефанов бележка за една седмица, като резултатът беше - Петре, я ела тук! От какво беше болен? А бележката беше за някаква болест на яйчниците.

Големи идиоти бяхме.

Не е справедливо при моята фобия от летене да имам 7 полета за две седмици. Мисля, че след третия ще съм в кататония и ще ми е все тая.

Не е справедливо да имам температура в понеделник сутринта, но това явно е знак свише, че трябва да си почина от работа. Нямам друго обяснение.

Това е сериала, дано не ме разочарова след първите две серии. Добър sci-fi, особено за фенове на Терминатора, а засега и драмата е сериозна, не е само бой и стрелба.

Бонус - Lena Heady и Summer Glau, която нещо ми се беше позагубила след Serenity (а тоя филм направо е велик, за последните 10 години няма по-добра фантастика в игралното кино).

Чудесно изказана позиция по повод посещението на В. Путин в България в блога на Радан Кънев - “PUTIN GO HOME” или моите мотиви за участие в протестите.

Ще си позволя да цитирам част от постинга, надявам се да не е проблем: “… Първо, не обичам постоянното разграничаване на “политически” и “граждански” организаци. Политическата партия е гражданска организация par excellence или … поне би трябвало да бъде. Няма никакво значение дали е на власт или в опозиция, парламентарна или представена само в общинския съвет на Павликени.

Второ, подобно поведение може да не е обичайно в политическата практика, но аз твърдя, че нищо обичайно няма в начина, по който българското правителство се слага на Путинова Русия. Ситуацията с предаването на български суверенитет на Русия е извънредна и малко по-радикални обществени действия са повече от оправдани.

Трето, имаме всички основания да твърдим, че Путин е безогледен диктатор и посрещането му с почести в демократична европейска държава е унизително за всеки демократ. Повече критичност към чуждите диктатори в миналото би спестила много дертове на демократичните държави. И ние знаем това като пострадали от прекомерна толерантност и тактичност към дикатоторите на ХХ век… Никакви причини да повтаряме чужди грехове.

Четвърто и най-важно. Без всякакво съмнение, протестът “Путин Вън” е насочен преди всичко не срещу пренеприятната личност на Владимир Владимирович, а срещу неговите български лакеи - управниците от тройната коалиция и техния патрон Гоце Първанов…”

И тук има хора, които не могат да си позволят да толерират личности като Путин - безогледни диктатори, които мачкат човешките права с ценатата на много човешки животи, участват в корупционни схеми за милиарди и си позволяват да размахват пръст на суверенни демократични държави.

Същите хора не могат да се примирят със статуквото в България, което придоби най-яркия си израз с тройната коалиция, триглаво превъплащение на ДС плюс лицето Б.Б, които дърпат държавата назад към съветско-азиатските практики и я правят невъзможна за живеене за тези, които не искат да са част от корупцията, мърсотията, обръчите и куп други неща.

Тези хора искат и ще протестират, колкото и малко да са, въпреки че това става нов повод за подмяна на общественото мнение (ама това е чужд държавен глава, как може така) и трансформиране на един нормален акт на недоволство и протест в почти престъпна и ужасно невъзпитана постъпка. Добри са, спор няма, все пак предметът “Пропаганда и дезинформация” е бил част от плана на някои учебни заведения.

Информация за часове и места на протестите има при Радан.

В броя си от 13.01.2008 вестник “Сега” (автори “екип”) подхваща темата за корупцията в НИПК в частност и в Министерство на културата като цяло. В статията “Опасни връзки в културата” е описан конкретен случай, с истинско име - инж. Кольо Колев, който е разтакаван от НИПК при казус с неизяснен статут на сграда, докато накрая му е посочен правилния консултант, който ще помогне за разрешаване на проблема - Илка Дишлиева, която, изненада, е съпруга на директора на института арх. Георги Угринов (когото ще ми стане навик да споменавам).

Този случай не е единичен, а хората и институциите са оплетени като свински черва - НИПК, фирма ЕКСА, която въпреки издънките си продължава да получава апетитни поръчки, Георги Угринов и съпругата му, Невяна Малчева, шеф на кабинета на министър Данаилов и нейният съпруг, също служител в ЕКСА. Изскача даже името на Манол Велев, които има интереси в туристическо-историческите комплекси във Варвара и Смолян (разбирай да опропастим тези две места). Екипът, провел разследването пропуска да спомене обаче близките връзки на Стефан Данаилов с Георги Угринов, чийто син, Антон Угринов е бил студент на министъра, от 25 годишен преподава в НАТФИЗ, а на 30 вече поставя като режисьор на сцената на Народния - “най-младия режисьор в афиша на НТ”.

Ясно е, че далаверите, поръчките и корупцията не могат да станат без знанието и протекциите на министъра, което едва ли е изненада за когото и да е било. Лошото е, че междувременно изчезват прекрасни паметници на културата, инвеститори и архитекти “започват диалог” за реконструкцията на комплекс “България” (последна информация от пресата), а според вътрешен човек рано или късно на същия комплекс ще му се случи това, което е замислено. Само малко да поутихне шума.

П.С. Докато пишех този пост в “Дневник” излезе възмутена статия от Светлана Георгиева, касаеща обръчите от фирми около фонд Републиканска пътна инфраструктура. Там е още по-страшно и е чиста случайност, че никой не загина в началото на годината.

Някои интересни неща от номинациите за Brit Awards:

Best Male Solo Artist
Jamie T, Mark Ronson, Mika, Newton Faulkner, Richard Hawley

Best Female Solo Artist
Bat For Lashes, Kate Nash, K T Tunstall, Leona Lewis, PJ Harvey

Best Group
Arctic Monkeys, Editors, Girls Aloud, Kaiser Chiefs, Take That

Best British Album
Artic Monkeys Favourite Worst Nightmare, Leona Lewis Spirit, Mark Ronson Version, Mika Life In Cartoon Motion, Take That Beautiful World

Best Breakthrough Act
Bat For Lashes, Kate Nash, Klaxons, Leona Lewis, Mika

Best Live Act
Arctic Monkeys, Kaiser Chiefs, Klaxons, Muse, Take That

Best Single
Leona Lewis Bleeding Love, Mika Grace Kelly, Take That Shine, Kaiser Chiefs Ruby, Sugababes About You Now, Mark Ronson ft Amy Winehouse Valerie, Kate Nash Foundations,The Hoosiers Worried About Ray, James Blunt 1973, Mutya Buena Real Girl

Best International Male Solo Artist
Bruce Springsteen, Kanye West, Michael Buble,Rufus Wainwright, Timberland

Best International Female Artist
Alicia Keys, Bjork, Feist, Kylie Minogue, Rihanna

Best International Group
Arcade Fire, The Eagles, Foo Fighters, Kings Of Leon, White Stripes

Best International Album
Arcade Fire Neon Bible, The Eagles Long Road Out Of Eden, Foo Fighters Echo, Silence, Patience & Grace, Kings Of Leon Because Of The Times, Kylie Minogue X

Critics’ Choice Award
Adele

Outstanding Contribution To Music
Sir Paul McCartney

Отново признание за Feist, най-сетне, поне не е номинирана за “best new artist” (?) като при Грамитата и! номинации за Bat for Lashes или невероятната Natasha Khan (на снимката отгоре) в две категории: Best Breakthrough Act и Best Female Solo Artist. Вярно, че първият и албум, Fur and Gold е от 2006 и сега чакам със затаен дъх втория, но по-добре късно, отколкото никога.

На Кайли албумът бива, но не е най-доброто до момента, което е правила, а от Arcade Fire взе да ми писва.