Кофти продукти

Според австралийско проучване най-лошите продукти в света са преспивателни за деца (рекламирани чрез образи на училищни автобуси и черни дъски по телевизията), бутилирана вода от чешмата, играчки на Мател с високо съдържание на олово и зърнени храни на Келогс, блъскани със захар и сол много над препоръчителните нива, специално насочени пак към деца.

Не е лошо австралийските проучватели да дойдат и у нас, сигурно ще открият още по-потресающи продукти. Като наденици с основно съдържание на сол и сланина например, или кремвирши, които съдържат и месо, или био-зеленчуци с пестициди, или бойлери „последно къпане“, за детските играчки направо не ми се говори.

Абе какво ли са видели хората?

Нож и виличка в Топ 100

Кулинарният ни блог с Крис „Нож и виличка“ е на 62ро място в класацията Топ 100 на българските блогове.

Добро постижение и браво на нас!

П.С. В класацията, базирана на Technorati сме 39ти. Методът за изчисляване е входящи връзки от други блогове.

Calexico | The Guns of Brixton

Един невероятен кавър на The Guns of Brixton на The Clash от 1979та, претворен от Calexico по начин, който не ме кара да искам да си пусна оригинала.

Парчето е от сплит сингъла им с Beirut (Interior of a Dutch House, което също хич не е зле).

Петък ранен следобед

Най-сетне свърших нещо, който ме мъчеше от известно време. Сега остава резултатът да е успешен, но и това ще се разбере до няколко дена.

Сега си пускам Roisin Murphy – You Know Me Better. Според Крис парчето има осемдесетарско звучене, с което не мога да не се съглася, а това е в състояние веднага да ме вдигне и да ме накара да гледам малко по-ведро на живота. Плюс една чаша чай „Алпинист“, поредната странна микстура с жълт кантарион и още нещо.

Le Loup | The Throne of the Third …

Le Loup са нова страхотна инди банда, а първият им албум носи бомбастичното заглавие The Throne of the Third Heaven of the Nations’ Millennium General Assembly.

Сравняват ги с The Arcade Fire, Sufjan Stevens и Animal Collective, което си е много сериозно за новаци.

Те определят музиката, която правят като „self-indulgent orgastic decadent flowery delicate saturnine intricate bombast explosions scratching howling hedonists broken piecemeal glued back together and paranoid full and fragile floating and feral and futile and born of cities and skyscrapers like obsidian mountains and soot-black billowy plumes from chimneys stabbing skyward le loup“.

В момента любими са ми Planes Like Vultures, Outside This Car, The End of the World!, Breathing Rapture.

Заслужава си преслушването.

Чай „Утро“

Пия чай „Утро“ от мащерка, жълт кантарион и риган и се подготвям за два дена в планината.

Любопитно ми е обаче кой е кръстил този чай точно „Утро“, при условие че и мащерката, и жълтия кантарион се използват против безсъние и нервна възбуда. А аз, вместо да се разсънвам, започвам да клюмам над клавиатурата, след като реших да заместя сутрешното кафе с чаша билкова отварка.

Както и да е, дано не вали дъжд тези дни. Или ако вали, поне да е сняг.

Сусана Бака с концерт в София

Една хубава новина тези дни – вече имам билет за концерта на Susana Baca в София (10 ноември, зала България), а очакванията ми са за невероятно изживяване с музиката, кореняща се в Южна Америка и Африка и поднесена от тази невероятна певица.

Събитието е организирано от Джаз +, които тази година ни разбиха с Ямато, Белен Майа и Дулсе Понтеш. Билети, ако са останали, могат да се закупят от Дюкян Меломан или от он-лайн билетопродавници.

Как да стана известен блогър?

Как да станеш известен блогър, от Dave Walker, карикатурист, чийто творби могат свободно да се използват.

Ден за действие на блогърите

15 октомври е обявен за световен Blog Action Day, като темата тази година е опазването на околната среда, а идеята е блогърите от цял свят да се обединят около това през този ден.

Аз вероятно няма да кажа нищо ново след хилядите постове днес, но ми се иска да спомена пак съсипаното българско Черноморие (никога не трябва да забравяме Иракли), ужасът в Банско, изсечените и изгорените гори, Кремиковци и Гълъбово и какво ли още не. И това са големите престъпления, които можем да видим.

Аз например рядко се замислям за стотиците хиляди шофьори, които седят сами в колите си всеки ден в големите градове в България, за фасовете, дъвките, торбичките и хартийките, разпилени по земята, за всичките пластмасови битови отпадъци, които създаваме всеки ден, за минаването напряко през тревните площи, за безсмисленото разпечатване на глупости в офисите и други наглед уж дребни неща.

Може да е трудно, поне за мен, да се боря с мутрите, които съсипват природата на държавата, с тези, които безброй години източват Кремиковци и заливат София с токсични пушеци, но мога да продължа да ходя на работа с трамвай и да се придвижвам пеша, да пазарувам с текстилни торбички или раница, да разделям боклука, да чета вестници он-лайн. Мога да засадя дръвче, да участвам в акция за почистване на Витоша и да престана да купувам увити в хиляди опаковки боклуци.

Всеки може да се опита да промени света към малко по-добро.

BPost ме цитира

В Bulgarian post са цитирали поста ми Предизвестен колапс за СУ, в контекста на новите заплахи на ръководството на Софийския, че ще спре работа, ако не му бъдат отпуснати 51 милиона лева от държавата.

За съжаление статията не предлага коментар по въпроса.

П.С. Аз съм „някои блогъри“.